![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Имаше и скандал с един нов фотоапарат, който струваше много скъпо на техническия отдел да бъде разглобен на части и монтиран в една съветска лампа серийно производство. Лампата, след болезнените протести на Форин Офис този път, беше изнесена в Москва с дипломатическата поща. Проблемът беше предаването й. Резидентурата не трябваше да знае нито за самоличността на Мерлин, нито за съдържанието на лампата. Лампата беше голяма и не влизаше в багажника на колата на резидента. След няколко опита беше осъществено неловко предаване, но фотоапаратът така и не проработи, което породи лоши чувства между Цирка и резидентурата в Москва. Естерхази отнесе един по-прост модел в Хелзинки, където беше връчен — така поне пишеше в записката на Алълайн до министъра — на „доверен посредник, който би могъл да премине границата необезпокояван“.
Внезапно Смайли подскочи в стола си.
„Във връзка с нашия разговор — пишеше Алълайн на министъра в бележка от 27 февруари тази година — Вие се съгласихте да представите в Министерството на финансите допълнителен разход за къща в Лондон, който да бъде направен от бюджета на «Черна магия».“
Прочете го един път, след това още веднъж, по-бавно. Министерството беше отпуснало шейсет хиляди лири за покупката и още десет — за ремонт и обзавеждане. За да намалят разходите, от министерството искаха сделката да се извърши от техните юристи. Алълайн отказваше да разкрие адреса. По същата причина възникна и спорът кой да съхранява нотариалния акт. Този път министерството настоя и юристите му подготвиха документ, с който да си вземат къщата от Алълайн, ако той умре или банкрутира. Той обаче така и не им каза адреса, нито пък защо е необходимо това забележително и скъпо допълнение към една операция, която би следвало да се провежда в чужбина.
Смайли усърдно се захвана да търси обяснение. Финансовите документи, бързо установи той, старателно не предлагаха такова. В тях се съдържаше само една скрита препратка към лондонската къща, и то когато ставките се бяха удвоили. Министърът до Алълайн: „Предполагам, че лондонският въпрос все още е належащ“. Алълайн до министъра: „Категорично. Дори повече от всякога. Също така бих добавил, че кръгът на осведомените не се е увеличил след нашия разговор“. Какви осведомени?
Едва когато се върна към документите, оценяващи продукта на „Черна магия“, той откри решението. Къщата беше платена в края на март. Обитателите се бяха нанесли веднага. Точно от тази дата нататък Мерлин започна да придобива облик, който се формираше тук, от коментарите на потребителите. До този момент в подозрителните очи на Смайли Мерлин беше машина — безпогрешен в работата си, със свръхестествени способности за достъп и освободен от напрежението, което толкова пречеше на повечето агенти. Сега изведнъж той ставаше раздразнителен.
„Предадохме на Мерлин вашия допълнителен въпрос за преобладаващото мнение в Кремъл относно продажбата на руския нефтен излишък на Съединените щати. По ваше настояване му споменахме, че това противоречи на доклада му от миналия месец, според който Кремъл в момента се заиграва с правителството на Танака относно договор за продажбата на сибирски нефт на японския пазар. Мерлин не вижда противоречие в двата доклада и отказва да направи предположение кой пазар ще бъде предпочетен в крайна сметка.“
Уайтхол изразяваше съжаление за дързостта си.
„Мерлин няма да добавя — повтарям, няма да добавя — нищо към доклада си за потушаване на грузинския национализъм и бунтовете в Тбилиси. Той самият не е грузинец и се придържа към традиционното руско мнение, че всички грузинци са крадци и бандити и по-добре да бъдат зад решетките…“
Уайтхол се съгласяваше да не настоява.
Мерлин изведнъж се беше приближил. Дали само покупката на къщата в Лондон даваше на Смайли това ново усещане за физическа близост на Мерлин? От далечната скованост на московската зима Мерлин сякаш внезапно се озова пред него в овехтялата стая; на улицата под прозореца му, чакащ под дъжда, където Смайли знаеше, че от време на време Мендъл обикаля самотно на стража. Ненадейно тук изникна един Мерлин, който говореше, отговаряше на въпросите и любезно споделяше мнението си; Мерлин, който имаше време за среща. Среща в Лондон? Нахранен, отпочинал и разпитан в къща за шейсет хиляди лири, докато той се прави на важен и разправя грузински вицове? Какъв беше този кръг на осведомените, който се беше формирал вътре в по-широкия кръг от посветени в тайните на операция „Черна магия“?