Катерина де Медичи [bg]

– Замълчете – прошепнах. – Брат ви Франсоа се събужда щастлив всяка сутрин. Отдавна е загърбил страданията. Заради него сте длъжен да спрете да се измъчвате.

Отдръпна се и ме погледна. Обвих горещото му, мокро лице с длани.

– Вие сте като него – мъдра и с добро сърце. Протегна се и ме погали по бузата с пръсти. – Никоя в двора не притежава толкова красив дух.

Въздъхнах дълбоко, запленена от думите му. Не знам кой се раздвижи пръв, но се целунахме с внезапен плам и паднахме прегърнати до камината. Повдигнах полите и фустата си. Смъкнах кюлотите и ги захвърлих толкова нехайно, че се приземиха върху главата му и той се разкикоти.

Този път бях готова за него. Възседнах го с лудешка отдаденост и пожънах поразителен резултат. Никой не ми беше казвал, че жените са способни да извличат плътска наслада както мъжете, ала онзи ден го разбрах, удивена и възторжена. Май извиках твърде шумно, понеже помня колко дяволито се засмя Анри, докато бях в плен на непоносимия екстаз.

Когато страстта ни се уталожи, позвъних на дамите си да ме съблекат, а мадам Жонди доведе камериера на Анри. След като прислужниците се оттеглиха, се завихме голи в моето легло. Позволих си да направя нещо, за което копнеех, откакто бях пристигнала във Франция – прокарах длани по тялото на съпруга си. Той беше много висок, като баща си, с дълги, изваяни ръце и крака. И той ме погали – по гърдите, бедрата, мускулести и стройни, и заяви, че са съвършени.

– Толкова сте смела и добра. Изтърпяла си стоически пленничеството, а после те доведоха във Франция, в чуждата земя, където се отнесе безкрайно търпеливо с мен. – Обърна се настрани да ме погледне. – Искам да бъда като вас. Понякога обаче ми се струва, че полудявам.

– Просто не се чувствате щастлив – възразих аз.

– Помня всички ужаси, които преживя брат ми, и се страхувам да не се повторят. От страх не се доверявам никому, не съм в състояние дори да ви говоря мило, колкото и да ми се иска...

Извърна измъчено очи.

– Няма да се повтори. Минало е – успокоих го.

– Откъде знаете? Ако заловят отново баща ми, ако нещо сполети Франсоа... Не същото, ами дори по-лошо...

Отпусна глава върху възглавницата. Очите му се разшириха от боязън. Прегърнах го.

– Нищо лошо няма да ви се случи, защото ще ви пазя – прошепнах. – Нека ви даря с деца, Анри – целунах го по бузата. – Позволете ми да ви даря щастие.

Напрегнатото му лице се отпусна и по него се изписа доверие. Отпуснах глава върху рамото му.

– О, Катрин... Усещам, че ще ви обикна. Толкова лесно ще ви обикна...

Заспа така. А аз, замаяна от любов, попивах с наслада топлината на тялото му до моето. Унесох се, изпълнена с блажени мисли.

Посред нощ се събудих, обзета от необясним ужас. Вдигнах глава от рамото на Анри и го погледнах. В мрака от лицето му бликаше кръв – лицето на мъжа от съня ми.

Катрин... Ела при мен... Помогни ми...

В този кристално ясен миг прозрях предначертанието си.

– Чух те от далечна Италия, любов моя – прошепнах пламенно. – Ти ме извика и аз дойдох.