Катерина де Медичи [bg]

Виждах кулите им от високите, тесни прозорци на Лувъра – най-нелюбимия ми кралски дворец, стар и с тесни, душни апартаменти. През вековете кралският двор се бе разраснал значително, ала Лувърът на брега на Сена нямаше накъде да се разшири. Оставаше единствено да се увеличава броят на помещенията, като се намалява размерът им. Пред него нямаше обширни зелени поляни както около провинциалните замъци, а само символичен павиран двор.

Градът обаче ме очароваше. Париж не изглеждаше изтънчен и пищен като Флоренция. Ала излъчваше въодушевление, което привличаше най-добрите творци от цяла Европа. Имаше много италианци благодарение на решимостта на крал Франсоа да доведе най-знаменитите художници, скулптори, архитекти и златари във Франция. Където и да отидех, виждах скеле и поне двама италианци, спорещи как най-красиво да декорират или да обновят старо крило на дворец.

Доколкото възможностите ми позволяваха, в тесния си кабинет в Лувъра нарисувах с черно мастило един гарван върху бял пергамент. Парижки бижутер ме снабди с полиран оникс; аптекар ми достави стрита кипарисова дървесина, сродник на Сатурн, и отровен корен от чемерика, подвластен на Марс. Момче за всичко се съгласи да убие жаба и да отреже езика ѝ, без да задава излишни въпроси. Сложих го до тамяна и камъка в тайника, скрит зад дървената ламперия близо до писалището ми, където той покафеня и изсъхна.

Проследих движението на Джинах по нощното небе и изчислих кога ще изгрее най-близо до Луната. Най-благоприятният момент щеше да настъпи след месеци.

Значи Козимо Руджиери бе подготвил камъка ми предварително – седмици по-рано. Разбрал, че ще ми потрябва, просто бе очаквал сгоден случай да ми го даде.

През пролетта на 1534-та не останахме дълго в Париж. Кралят също не харесваше двореца и скоро го смени със замъка във Фонтенбло на юг от града.

Лувърът бе най-малката кралска резиденция, а Фонтенбло – несъмнено най-просторната. Масивната четириетажна сграда се извиваше като овален пръстен около вътрешен двор – достатъчно голяма да побере цяло село, ала възтясна за двора на крал Франсоа – предстоеше строеж на ново западно крило и свързваща постройка, Франсоа нае известния Фиорентино да изрисува стените с фрески, обрамчени от златни корнизи. Под опеката на краля замъкът засия благодарение на прочутия златар Челини.

Извиках Челини в кабинета си и му показах скица на златен пръстен с куха сърцевина, където да се вмести камъкът. Платих му щедро за изпълнената поръчка и скътах пръстена в тайника.

Когато пролетта премина в лято, а лятото – в есен, кралят ловуваше при всяка възможност, придружен от "малката си шайка", както наричаше нас, дамите. Сега всички яздехме върху странични седла и се стремяхме да препускаме редом с него.

Един следобед в края на септември преследвахме елен. Чувствах се щастлива онзи ден, доволна от удобния си живот. Времето бе прелестно с прохладен ветрец и слънце. С Ан се смеехме, галопирайки до краля.