Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Изследване на „Нома“ от двама (гладни) професори по иновации набляга, че основният метод на иновацията тук не е „де ново“ изобретението, а рекомбинирането – събирането на стари неща в нови съчетания, – като това е обща черта на иновацията и другаде в икономиката. „Иновацията е процес на търсене и рекомбиниране на съществуващи компоненти“, изтъква също Йозеф Шумпетер през 1930-те години: „Иновацията комбинира компоненти по нов начин“.
Може ли това рекомбиниране да продължава вечно? Да предположим, че има десет различни вида месо, десет различни зеленчуци, десет различни вида сухи или зелени подправки и по десет различни начина за приготвянето на всяка съставка. Това значително опростява действителната ситуация, но пак дава 10 000 възможни ястия. При по-реалистични числа броят на начините за рекомбиниране на продуктите става астрономически голям. Така че няма особена опасност храната ни да стане монотонна и да спре да се променя.
Има дори лаборатории, които разработват рецепти. „Ел Були“, ресторант в Испания, е първият, спечелил звезда на „Мишлен“ и наградата „Пелегрино“. Собствениците му Феран Адриа и Джули Солер са постигнали това, като инвестирали в собствено съоръжение за изследователска и развойна дейност, където шеф готвачи и учени разработват нови рецепти през зимата, когато ресторантът е затворен, и ги представят на следващата година. Във „Фет Дък“, скъп ресторант във Великобритания, дори са сътворили след сътрудничество с психолози от Оксфордския университет ястие с морски дарове, наречено „Звукът на морето“, като звукът от вълните идва от айпод нано, скрит в раковина. Тези, които изследват как шеф готвачите въвеждат нови методи, обобщават, че те следват процедура на проучване на очакванията, правят проби и модификации, експериментират с вариации на една централна идея, докато не попаднат на ястие, което смятат, че ще спечели одобрението на клиентите. Не е много по-различно от начина, по който Томас Едисон подобрил електрическата крушка.
Но иновациите в храната не опират само до съставки и рецепти. Засегнати са и начините на ядене. Рей Крок осъзнал, че простите ястия могат да бъдат приготвяни в стандартна форма, която да бъде консумирана без чинии или вилици и създал „Макдоналдс“. Идеята обиколила света, а това е напомняне, че разликата се състои не в изобретяването, а в комерсиализацията. Крок бил пътуващ търговец, който се опитвал да продава миксери за млечни шейкове при сериозна конкуренция. Един от клиентите му била малка верига от ресторанти за хамбургери в Калифорния, управлявана от Ричард и Морис Макдоналд. Заведенията били необикновено чисти, добре организирани и популярни. „От моя опит смятах, че заведенията за хамбургери са нищо повече освен джукбоксове, монетни телефони, пушални и типове с кожени якета. Не бих завел жена си на такова място“, пише той. Братя Макдоналд разработили нещо като поточна линия за приготвяне на ястия, която била бърза и надеждна, стига менюто да е просто. Крок влязъл в партньорство с братята, разширил „Макдоналдс“ с франчайз модел, който наблягал на придържане към образеца и достъпни цени и му позволявал да запази строг контрол върху стандартите, за разлика от ненадеждната бърза храна по онова време. Скоро „Макдоналдс“ ресторанти започнали да се появяват из цяла Америка и по света, а накрая популярността на веригата ѝ спечелила снобския гняв на културните коментатори. Няма по-голямо признание.
Възходът на икономиката на споделянето
Може да ви се струва странно, че икономиката на споделянето е описвана като ниска технология, като се има предвид колко е зависима от интернет. Но иновации като eBay, Uber и Airbnb, които дори не са били предполагани при стартирането на интернет, всъщност са прости концепции без технологии. Идват от по-ранна ера и са възможни заради свързаността на съвременния свят. Хората със свободно време могат да возят хора, които се нуждаят от автомобил. Хора със свободни стаи могат да ги дават под наем на други, които пък искат да отседнат някъде, докато са на почивка. Хора с експертни познания ги предлагат на такива, които се нуждаят от тях. Хора, които имат какво да продават, намират други, които ги търсят. Тези дейности са се случвали и преди интернет, но са станали по-доходни и разпространени с преминаването на света онлайн. Не са много онези, които са съзрели задаващата се тенденция, макар че би трябвало да е очевидна.
Джо Гебия и Брайън Чески основават Airbnb през 2008 г. В момента там се предлагат над 5 милиона оферти в повече от 80 000 малки и големи градове. Общият приход от наемите вероятно надхвърля 40 милиарда долара годишно. Такива числа предполагат, че тази иновация задоволява нужда. Като отключва потенциалната стойност, скрита в домовете на хората, тя носи добре дошъл приход на наемодателя. Да, това създава и проблеми, при това не само за хотелските вериги. Градове като Амстердам и Дубровник се превърнаха в монокултури на домашни наеми и пустини за постоянните жители.