За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Доколкото разбирам и главният лекар е бил посветен в плана, нали? — изгледа го с присвити очи Корделия.

— Точно така.

— Красота!

— Нали? — Воркосиган се изтегна по гръб и отправи поглед към тюркоазеното небе. — Нямах възможност да бъда дори почтен убиец… Веднъж ти споменах, че бих искал да навляза в политиката, помниш ли? Е, сега вече съм окончателно излекуван от тази болест!

— А Ворутиер? И него ли трябваше да изпратиш на смърт?

— Не. В оригиналния сценарий за него бе определена ролята на изкупителна жертва. Той трябваше да поднесе извиненията си на императора след разгрома, съвсем по японски и от името на цялата банда войнолюбци… Никак не му завиждах, въпреки че беше духовен наставник на принца. Ворутиер бе доста озадачен, между другото… Обичаше да се гаври с мен и да ми къса нервите, но този път аз бях абсолютно спокоен. А той напразно се питаше какво пропуска… — Очите му останаха заковани в лазурните висини, като очевидно избягваха нейните. — Смъртта му донесе спасение не само за теб… За да спаси политическата си кариера, Ворутиер неминуемо щеше да се бие докрай, което означаваше стотици и хиляди нови жертви. Точно това ме убеди да взема участие в заговора. Бях сигурен, че само аз мога да изтегля армадата в подходящия момент, останалите членове на Генералния щаб не бяха в състояние да го направят…

— Значи всички сме били оръдия в ръцете на Езар Ворбара — мрачно заключи Корделия и усети как в корема й се образува лепкава топка, — Аз със своите конвои, ти, ескобарците, а дори и старият Ворутиер. Толкова по въпроса за патриотизма и гражданската доблест! Пълен маскарад!

— Така е.

— Тръпки ме побиват! — въздъхна Корделия. — Принцът действително ли беше толкова лош?

— Без съмнение — отвърна Воркосиган. — Няма да те занимавам с вледеняващите подробности от рапортите на Негри… Императорът беше прав в едно — ако не го направим сега, ще се опитваме да го сторим по-късно, може би в продължение на пет или десет години… Като междувременно ще изгубим всички честни мъже, а планетата ще бъде опустошена от страшна гражданска война… Той вече е преживял две такива войни и знаеше какво ни чака… Юри Ворбара сигурно щеше да управлява дълго, като Калигула… И през това време доблестните мъже щяха да стават все по-малко, за сметка на негодниците…

Императорът не си спести нищо. Обръщаше внимание на всяка информация, събираше необходимите данни и ги запечатваше завинаги в главата си. Решението му бе взето след дълги и тежки анализи. Може да е погрешно, но не и лекомислено. Желанието му беше да отстрани принца, но без да го унижава. Нещо като последен жест…

Корделия седеше с ръце около коленете и наблюдаваше профила му. Мекият пролетен бриз разклащаше листата на дърветата, златистата трева се вълнуваше като океан.