![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Воркосиган пое панела с разписката, изчете внимателно съдържанието му и загрижено обиколи палета.
— Не знаех, че могат да вършат подобни неща — промърмори той, докато се плъзгаше край рамото на Корделия.
— Подобни контейнери се използват отдавна, особено при тежките случаи — отвърна тя.
— Трябва да са много сложни…
— И много скъпи — добави Корделия. — Изненадана съм от решението им да ги използват тук, но по всяка вероятност искат да избягнат усложненията, които ги чакат в родината им. Там има доста противници на абортите, а това означава, че топката е изцяло в твои ръце…
Думите й го шибаха като куршуми, стана й мъчно, че не може да му обясни нещата по друг начин.
— И вътре има живи същества, така ли?
— Разбира се. Виждаш ли зелените лампички? Има плацента и всичко останало. Плуват си в нея живи и здрави, съвсем като в майчината утроба.
— Плуват ли?
— Предполагам.
Той разтърка брадичката си, очите му не слизаха от контейнерите.
— Седемнадесет, Боже мой! Какво да правя с тях, Корделия? — Извърна се към адютанта си, който беше изгубил дар слово от смайване: — Повикай главния лекар, бързо! — Приведе се към Корделия и прошепна: — Колко време могат да действат тези имитатори?
— Ако се наложи, и девет месеца…
— Мога ли да получа разписката, адмирале? — попита на висок глас ескобарецът. — Чака ме и друга работа… — Очите му любопитно пробягаха по оранжевата пижама на Корделия.
Воркосиган се подписа със светлинна писалка в долната част на екрана, подпечата го с палец и разсеяно го върна на пратеника. Очите му продължаваха да са заковани в палета с контейнерите. Обзета от любопитство, Корделия пристъпи към тях и започна да чете данните. Най-младият зародиш е на седем седмици, а най-старият — на около четири месеца. Вероятно е заченат веднага след началото на войната…
— Но КАКВО да ги правя?! — промърмори отново Воркосиган. Никога не го бе виждала толкова объркан.
— Положително и друг път сте се сблъсквали с подобен проблем — отбеляза тя. — Как сте го решавали?
— Чрез аборти… В случая това е извършено само до определен етап… Но нима си въобразяват, че ние ще ги отглеждаме? Плаващи зародиши, бебета в консервни кутии!…
— Не зная — въздъхна Корделия. — Но макар и нежелани, това все пак са човешки същества! Ако не беше провидението и ръката на сержант Ботари, едно от тях можеше да бъде мое и на Ворутиер! Или мое и на Ботари…
От тази мисъл на Воркосиган явно му призля. Наведе глава, гласът му премина в едва чут шепот:
— Но КАКВО ДА ГИ ПРАВЯ, за Бога?! Дай ми съвет…
— Искаш съвет от мен?! — изгледа го продължително тя.
Сигурно е голям шок изведнъж да се окажеш баща на седемнадесет деца, при това на твоята възраст, помисли си със съчувствие Корделия и успешно потисна изблика на черен хумор.
— Предполагам, че трябва да се грижиш за тях. Нямам представа как ще го направиш, но вече се подписа за приемането им…
— Да, значи съм дал думата си — реши той, обличайки проблема във форма, която му беше позната. — Думата на Воркосиган. Е, добре… Целта е засечена, планът за атаката — готов. Значи, действаме!
На вратата се появи главният лекар.
— Какво, по дяволите… — започна той, после бързо преодоля смайването си: — О, чувал съм за тях… Но не очаквах да ги срещна тук… — Пръстите му пробягаха по един от контейнерите, в очите му блесна алчността на учения: — Наши ли са?
— Наши и още как — кимна Воркосиган. — Подарък от ескобарците!
— Що за старомодни номера? — ухили се докторът. — Разбирам мотивите им, но далеч по-лесно е било да ги изсипят в тоалетната!
— Това ли е цената на човешкия живот във вашите очи? — презрително го изгледа Корделия. — Е, предполагам, че подобно мнение се дължи на възпитанието, което дава планета като Бараяр!
Главният лекар понечи да отговори, но забеляза изражението върху лицето на командира си и благоразумно замълча.
— Ето ти инструкциите — подаде му дискетата Воркосиган.
— О, чудесно. Може ли да опразня един от контейнерите и да направя дисекция?
— Не може — хладно го изгледа Воркосиган. — Дадох дума, че ще се погрижа за тях. За всички, без изключение…
— Как успяха да ви подлъжат? — вдигна глава докторът, после преглътна и махна с ръка: — Е, добре… По-късно ще уточняваме тези неща. — Вниманието му отново се насочи към цилиндричните контейнери.