За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Аз съм капитан Корделия Нейсмит от Експедиционния корпус на Бета.

— Ох, слава Богу! Най-сетне по-старши офицер, на когото да прехвърля този ад!

— Първо кажете за какво става въпрос — въздъхна с леко притеснение Корделия.

— Наистина беше ад… Тези типове от охраната са отвратителни свини! Вчера следобед пък изведнъж се изтърсиха един куп старши офицери от Бараяр… Отначало помислихме, че идват да си изберат жертви на нагона, като предишния път… Но сутринта се оказа, че половината от охраната е подменена. Махнаха най-големите свини и на тяхно място се появиха нови бойци, които се държат като на парад… Но после се случи най-невероятното!… Изкараха коменданта на лагера на пистата и го РАЗСТРЕЛЯХА! Ей така, пред всички!

— Разбирам — кимна Корделия. — Вероятно още не знаете, че бараярците са разбити и прогонени от космическото пространство на Ескобар. В момента по всяка вероятност се водят преговори за нашето освобождаване…

Мигът на смаяна тишина бързо отлетя, палатката се изпълни с ликуващи викове. Пленничките се смееха и плачеха, а някои просто стояха като вцепенени. Новината светкавично се разнесе из целия лагер, а Корделия бе принудена да разказва всичко, до най-незначителните подробности. Успя да се справи сравнително успешно, като пропусна изцяло личните си премеждия. Радостта на хората около нея я накара да се отпусне. За пръв път от седмици насам дишаше с пълни гърди.

— Е, сега вече разбирам защо бараярците промениха отношението си — доволно заяви лейтенант Алфреди. — Преди битката са били сигурни, че никой за нищо няма да им търси сметка…

— Имат нов главнокомандващ — поясни Корделия. — А той държи на достойно отношение към пленниците, не зависимо дали армията му печели или губи…

— О, така ли? — погледна я с недоверие Алфреди. — И кой е той?

— Командор Воркосиган — отвърна с равен глас Корделия.

— Воркосиган, „Касапинът на Комар“?! — извика Алфреди и в очите й се появи паника. — Сега вече наистина я втасахме!

— Бързо забравяте демонстрацията на добра воля, за която току-що ми разказахте — хладно отбеляза Корделия.

— Сега обаче мисля, че това не е толкова израз на добра воля, колкото доказателство за неговата непредсказуемост — отвърна Алфреди. — Защото комендантът на лагера нито веднъж не взе участие в оргиите на подчинените си и съвсем не беше най-гадния от тях!

— Но отговорността е била негова. Бил е длъжен да държи изкъсо юздите на хората си. Фактът, че не го е направил, издава некомпетентност и съвсем не го освобождава от вина… — Осъзнала, че защитава една бараярска заповед за екзекуция, Корделия изведнъж млъкна, после поклати глава и добави: — Не зная… Не съм адвокат на Воркосиган…

Навън се разнесоха викове, после в палатката нахлуха нови, жадни за новини пленници. Пазачите се отдръпнаха отвъд охранявания периметър. Корделия бе принудена да разказва отново и отново… После откъм мъжкото отделение се появиха членовете на собствения й екипаж, предвождани от Парнел.

Той скочи на масата и вдигна ръка. Над тълпата радостни хора с оранжеви дрехи бавно се възцари тишина.