За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Не „просто ей така“ — възрази Воркосиган. — Получи присъда от военен трибунал, точно според изискванията на Междузвездната юридическа комисия. Утре тук ще пристигнат нейни представители за разследване на изстъпления срещу военнопленници.

— Станал си кръвожаден — поклати глава Корделия. — Животът на отделния човек вече не означава нищо за теб.

— Може би си права — мрачно отвърна той. — Съдбата на прекалено много хора е в ръцете ми, вероятно е дошло времето на всичко това да се сложи край…

— Но защо императорът избра точно теб за тази роля? — вдигна вежди Корделия. — Теб измежду стотици!… Твоя ли беше идеята за тази екзекуция или негова?

Воркосиган не направи опит да се изплъзне:

— Негова. А също и на Негри. Аз бях просто изпълнител на волята му.

Пръстите му методично скубеха синьозелените тревни стръкчета.

— Не го направи директно… Отначало ми предложи командването на ескобарската експедиция и поста на вицекрал след победата… Отказах. Тогава заплаши да ме предаде на Гришнов по обвинение в държавна измяна. Без право на помилване след произнасяне на евентуалната доживотна присъда… Казах му да върви по дяволите, но с по-малко думи… Моментът беше лош и за двамата… После той се извини и ме нарече лорд Воркосиган. Дотогава се обръщаше към мен само с „капитан“… След което се появи капитан Негри със своята безименна папка и театърът свърши.

Дойде времето на разумния обмен на мисли, на логиката, аргументите и доказателствата. В продължение на една безкрайна и убийствено трудна седмица бяхме затворени в стаята със зелени копринени тапети на имперската резиденция във Ворбар Султана… Императорът, Негри и аз… През цялото това време Илиан висеше отвън в хола и разглеждаше колекцията от картини… Между другото, твоето предположение за него излезе вярно. Той не знае нищо за истинските цели на агресията…

Видя за малко и принца… Бих добавил, че го видя в най-добрата му светлина. Преди години наистина беше ученик на Ворутиер, но отдавна го бе задминал… Императорът положително би го съхранил, стига да даваше някакви надежди за политическа кариера… Въпреки извратения му начин на живот…

Беше неуравновесен човек, а на всичкото отгоре се ограждаше с хора, чиито интереси го правеха още по-неуравновесен… Достоен племенник на чичо си Юри. Гришнов му възлагаше големи надежди, сигурен, че когато седне на трона, той ще управлява цялата планета чрез него… Затова Гришнов бе заел изчаквателна позиция. Беше сигурен в своето, защото само за година и половина принцът организира два заговора за убийството на баща си…

— Едва сега започвам да разбирам — подсвирна Корделия. — Но защо просто не са го изолирали? Императорът и капитан Негри лесно биха могли да го направят, нали?

— Тази идея също беше обсъдена — отговори Воркосиган. — Дори… нека Бог ми прости… аз лично изразих желание да свърша работата. Просто като алтернатива на тази кървава баня…