За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

11.

Лагерът постепенно се завърна към ежедневието си. Последваха дни и седмици на очакване. Преговорите за размяна на пленници се водеха бавно, през това време в палатките се говореше само за едно — кой какво ще прави, като се прибере у дома. Отношенията между Корделия и останалите жени в палатката станаха почти нормални, макар че от време на време някоя от тях се опитваше да й угажда и да я глези. Новини от Воркосиган нямаше.

Един следобед се бе изтегнала на койката със затворени очи, без да може да заспи. Лейтенант Алфреди се изправи пред нея и я побутна:

— Един бараярски офицер иска да говори с теб…

Придружи я до изхода, на лицето й беше изписано враждебно подозрение.

— Мисля, че не трябва да те пускаме сама — промърмори Алфреди. — Скоро ще си бъдем у дома, а тези типове може да са надушили за теб…

— О, не се безпокой, Марша… Всичко ще бъде наред.

Пред палатката стоеше Воркосиган. Беше облечен във всекидневната зелена униформа, на крачка от него, както обикновено, стърчеше Илиан. Изглеждаше напрегнат, уморен и тъжен.

— Мога ли да поговоря с вас, капитан Нейсмит? — официално попита той.

— Да, но не тук — отвърна Корделия, която ясно усещаше разтревожените погледи на колежките си по съдба. — Не искате ли да се поразходим?

Той кимна, сключи ръце зад гърба си и пое напред. Корделия натика своите дълбоко в джобовете на оранжевия халат. Илиан им даде няколко крачки аванс и ги последва, невъзмутим като стражево куче. Излязоха от лагера и поеха по пътечката сред гората.

— Радвам се, че дойде — обади се първа Корделия. — Отдавна искам да ти задам няколко въпроса…

— Не успях да се освободя по-рано — обясни той. — Имах ужасно много работа.

— Честито повишение — усмихна се тя и кимна към новичките жълти нашивки на реверите му.

— О, това ли? — разсеяно попита Воркосиган и докосна с длан униформата си. — Това е без значение, просто узаконяване на пълномощията, които имам…

— А какви са те?

— Пълно разоръжаване на армадата, охрана на космическото пространство около тази планета, превозване на политици между Бараяр и Ескобар… Общо почистване след края на купона… Което включва и надзор над размяната на военнопленници.

Вървяха по широка и добре утъпкана пътека, която се извиваше нагоре към вулканичния кратер. Растителността от двете им страни беше гъста, сиво-зелена на цвят.

— Исках да ти се извиня за начина, по който измъкнах информация от теб — продължи след кратка пауза той. — Разпитах те с помощта на лекарства, макар да знаех, че това не е редно… Вероятно си дълбоко обидена, но просто нямах друг избор. Обстоятелствата го изискваха…