За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Няма начин да го направим за седмица! Дори с куриерски кораб!

— Има. Ще летите с шест пункта над допустимата максимална скорост и ще покриете разстоянието за пет дни. Ако техническият персонал си гледа работата, двигателите няма да гръмнат дори и при осем пункта над максималната скорост… — Извърна глава и подхвърли: — Коуър, моля те лично да подбереш екипажа, а капитана на куриерския кораб изпрати при мен. Искам да го инструктирам.

Командор Коуър вдигна вежди, но тръгна да изпълни заповедта.

Главният лекар хвърли разтревожен поглед към Корделия и снижи глас:

— Да не ви е обхванала бетианската сантименталност, сър? Това е доста странно състояние за един офицер на служба при императора…

Воркосиган се усмихна, присви очи и отговори в същия тон:

— А теб да не те е обзело бетианското желание за неподчинение, докторе? Ще ти бъда много задължен, ако ми спестиш възраженията си и започнеш да изпълняваш заповедта, която току-що получи!

— Далеч по-лесно е да затворим кранчето, сър… По дяволите! Можете ли да ми кажете какво ще правите с тях след приключването на процеса, след раждането? Кой ще поеме отговорността за седемнадесет бебета? Разбирам желанието ви да впечатлите своята приятелка, но мислете и за бъдещето, сър!

Веждите на Воркосиган се сключиха в заплашително права линия, дълбоко в гърлото му нещо заклокочи. Докторът уплашено се сви.

Ръмженето се превърна в невинно покашляне и опасният момент отмина.

— Това е мой проблем — каза с леко дрезгав глас Воркосиган. — А твоята отговорност приключва с изпълнението на заповедта. Не забравяй, че ти остават само двадесет и пет минути… — Вълчата усмивка отново се появи: — Мятай се на совалката и изчезвай. А след като оставиш контейнерите в Имперската болница, можеш да ползваш три дни домашен отпуск…

Главният лекар сви рамене и отиде да си събира багажа.

— Ще се справи ли? — попита Корделия и го проследи с поглед, в който ясно прозираше съмнението.

— Разбира се. Просто му трябва малко време, за да се пренастрои. Още преди да са стигнали във Ворбар Султана, той вече ще се държи така, сякаш сам е измислил цялата операция, включително и тези… хм… утробни имитатори…

На вратата се появи дежурният офицер.

— Извинете, адмирале, но пилотът на ескобарската совалка очаква капитан Нейсмит. Готови са за отлитане…

Върху екрана на командния панел се появи лицето на Коуър:

— Сър, капитанът на куриерския кораб е тук…

Корделия му хвърли един изпълнен с безпомощност поглед, той леко поклати глава. После и двамата отстъпиха пред повика на дълга. Тя си тръгна, отнасяйки със себе си прощалния, натежал от любопитство поглед на доктора. Ох, наистина трябва да направим нещо с тези наши очи…