В долината на смъртта

— Мислиш, че е мъртъв? А ако ти кажа, че е жив?

— Ако беше сред живите, то и Адлер щеше да е още жив.

— Че той си е жив.

— Лъжа! През цялото това време все щях да получа някоя вест от двамата!

— Колко умно! Ами ако не са имали възможност да пратят?

— Кой ще им попречи?

— Този, при когото са… Zounds, отивам твърде далеч! Издадох почти всичко. Да, милостиво сърце имам аз. Та ти казвам още веднъж, дадеш ли ми Елми, ще възкреся двамата мъртъвци.

— Мен не можеш измами. Стане ли Елми твоя жена, хич вече няма да ти пука за тях двамата.

Тези думи трябваше да накарат Уолкър да повярва, че може би все пак съществува шанс да спечели Елми. И Уолкър действително попадна в капана.

— Бих сдържал думата си в името на Бога и всички дяволи! В това отношение можеш да разчиташ на мен!

— Каква гаранция можеш да ми дадеш?

— Моята дума!

— Думата ти? Думата на един лъжец, шарлатанин и убиец? Ха!

— Внимавай с езика, мастър! Че ти пък каква гаранция всъщност искаш?

— Нещо, дето може да се види и пипне.

— Добре и на това ще се съглася. Ще ми дадеш ли Елми за жена, ако ти доведа племенника и бившия надзорник живи?

— Въпросът е безпредметен. Двамата отдавна вече се намират под земята.

Уолкър подсвирна раздразнено през зъби.

— Е, да, под земята се намират, но не са мъртви!

Уилкинс трепна. Под земята и не са мъртви? Заключението беше много просто: Търсените трябва да бяха държани затворени нейде под земята.

— Сам си противоречиш! — изсмя се Уилкинс презрително. — Пощади ме, моля те, от детинщините си!

— Pshaw! Щом като не разбираш, това може да ми е само приятно. Вече казах повече, отколкото имам право да поема отговорността, затова ще режа изкъсо. Обмисли предложението ми! Дадеш ли ми Елми, аз спасявам двамата мъже и… хм-м, възможно е после и да си идеш пак на плантацията. Ясно?

— Глупости!

— Мисли каквото си искаш, предоставям ти избор. Помъдрувай върху нещата, но решавай бързо!

— Тук няма нищо за мъдруване.

До този момент Елми си бе мълчала, но сега сметна, че не може повече да слуша упоритата, без изгледи за успех борба на баща си с прикрития, безсъвестен противник. Лефлър или Уолкър! Уолкър или Лефлър! Какво значение имаше това за нея? Тя се отвращаваше както от единия така и от другия.

Призова целия си кураж и пристъпи към Уолкър.

— Татко има право — каза, постаравайки се да придаде твърдост на гласа си. — Тук няма нищо за размисляне.

— Трябва ли това да означава, че приемате ухажването ми, мис Елми? — ухили се Уолкър и от нотките в гласа му пролича, че и самият той не вярва в един такъв бърз обрат в своя полза.

По чертите на Елми се изписа погнуса. Тя отбягна ръката, която Уолкър протегна към нея.

— Не ме докосвайте! Вие сте чудовище!

— Охо, гълъбчето ми!

Тя заотстъпва крачка по крачка назад. Уолкър следваше отстъплението й бавно, дебнещо, готов за скок като някоя котка.

Елми опря гръб в корабната стена. И пред нея отново се намери ръката на Уолкър. Смъртен страх парализира беззащитната девойка.