Хари Потър и огненият бокал

— Ами твоята майка, Малфой? — намеси се Хари, докато двамата с Хърмаяни държаха Рон за гърба на мантията му и го възпираха да се нахвърли върху Малфой. — С онова изражение сякаш има повръщано под носа й! Винаги ли е така, или само когато ти си близо до нея?

Лицето на Малфой леко почервеня.

— Не си позволявай да обиждаш майка ми, Потър!

— Дръж си тогава голямата уста затворена! — сряза го Хари и се обърна.

ТРЯС!

Няколко души изкрещяха. Хари почувства как нещо нажежено до бяло парна бузата му. Той плъзна ръка в джоба за пръчката си, но преди да я докосне, чу второ силно ТРЯС! и рев, който отекна във входната зала.

— НЕ ТАКА, МОМЧЕ!

Хари се извърна. Професор Муди куцукаше надолу по мраморното стълбище. Пръчката му бе извадена и сочеше един чисто бял пор, треперещ върху каменния под на мястото, където допреди миг стоеше Малфой.

Във входната зала настъпи ужасяваща тишина. Никой дери не помръдваше, освен Муди. Той се обърна да погледне Хари, или поне нормалното му око гледаше към момчето, а другото бе обърнато към собствения му тил.

— Направи ли ти нещо? — изръмжа Муди с нисък глас.

— Не — отвърна Хари. — Размина ми се.

— ОСТАВИ ГО! — викна Муди.

— Да оставя… какво? — объркан попита Хари.

— Не ти… той! — изрева Муди и посочи с палец през рамо към Краб, понечил да грабне белия пор, но вече замръзнал на място.

Явно въртящото се око на Муди бе магическо и виждаше през тила му. Учителят закуцука към Краб, Гойл и пора, който ужасено изцвърча и хукна презглава към подземията.

— Няма да стане! — изрева Муди и отново насочи пръчката си към пора, който изхвърча на три метра във въздуха, тупна на земята и отскочи отново нагоре.

— Мразя хора, които нападат противника си в гръб — проръмжа Муди, докато порът отскачаше все по-високо и цвърчеше от болка. — Срамна, страхлива, мерзка постъпка…

Порът летеше във въздуха с безпомощно разперени крака и опашка.

— Да… не си… посмял… друг… път… — изговаряше Муди по една дума всеки път, когато порът се удряше в каменния под и отскачаше отново във въздуха.

— Професор Муди! — извика някой с ужас.

Професор Макгонъгол слизаше по мраморните стълби с купчина книги в ръце.

— Здравейте, професор Макгонъгол! — спокойно поздрави Муди, подмятайки пора още по-високо.

— Какво правите? — попита тя, като следеше полетите на пора във въздуха.

— Преподавам — отвърна Муди.

— Препода… Муди, това да не е ученик? — изпищя професор Макгонъгол и книгите изхвърчаха от ръцете й.

— Да — рече Муди.

— О, не — извика професор Макгонъгол, затича се надолу по стълбите и извади пръчката си.

Миг по-късно след силно изпукване отново се появи Драко Малфой, свит на пода, а зализаната му руса коса бе разрошена над почервенялото му до кръв лице. Олюлявайки се, той се изправи.