Последният патриот

За момент се замисли за причините, които го бяха накарали да посвети живота си на борбата с терористичната заплаха над Америка. Замисли се и за Трейси и за това как вместо да го остави да избира между нея и президента, тя самоотвержено беше извадила себе си от уравнението. Харват смътно вярваше, че е възможно да има едновременно и кариерата, и семейния живот, за който си мечтаеше.

— Какво направихте с Булит? — попита Лоулър, прекъсвайки потока на мисълта му.

— Кой е Булит? — поинтересува се Никълс, докато се любуваше на интериора на старата църква.

— Най-голямото куче, което си виждал през живота си. Беше огромно още като кутре — отвърна Лоулър. — Породата се нарича Кавказка овчарка. Любимите кучета на руските военни и източногерманските гранични патрули. Бързи като светкавица, умни и пословично верни. На тегло могат да стигнат до сто килограма и са високи повече от метър при рамото.

Никълс подсвирна, впечатлен от чутото.

— Изпратих го при Фини и Паркър — отговори Харват.

— Те са добри момчета — каза Лоулър. — Твоето чудовище сигурно им е взело страха.

— Къде го намери това куче? — запита Никълс.

Харват погледна към стълбите, водещи към спалнята, в която спеше, когато Трейси беше простреляна, и каза:

— Не питай.

Не беше в настроение да говори за странното си познанство с едно джудже на име Николас, което търгуваше със строго класифицирана информация и беше известно в света на разузнаването като Трола.

— Ще сложа продуктите в хладилника — каза Лоулър. — Да пийнем кафе и да поговорим какво да правим.

— Аз съм съгласен — отвърна професорът.

— Ще се върна след малко — каза Харват и се отдалечи. Нужни му бяха още няколко минути да събере мислите си и да осъзнае, че си е у дома, преди да бъде готов да разговаря за това какво трябва да се направи.