Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Убиецът извади дългия си прав бръснач, който носеше в тоалетния си комплект. Не му отне много време да се справи със съгледвача. Сега беше време да елиминира онези, които бяха в апартамента му.
Знаейки, че противниците му смятат, че са подсигурени отвън, Дод пресече улицата и влезе през главния вход. Мушна устройството за термално виждане под мишницата си, нави заглушителя на своя Глок и пъхна резервния пълнител в колана си, така че да му е на лесно, ако му потрябва.
Отключи входната врата и влезе. Знаеше всяко стъпало, което можеше да изскърца и се заизкачва към апартамента си като призрак.
Оглеждаше се за портативни директори за улавяне на движение нагоре по стълбите, но не видя такива. Наближавайки последната площадка, вдигна устройството за термално виждане пред очите си и забеляза силуетите веднага, щом стъпи на третия етаж.
Тръгна по коридора, който водеше към апартамента му, търсейки позиция за най-добър изстрел, насочи пистолета си към тънката стена от гипсокартон и пръстът му бавно дръпна спусъка.
Глава 53
Озбек не разбра какво става, докато Расмусен не извика „Ударен съм“ и после всичко наоколо започна да експлодира.
Втурна се към банята и се хвърли в чугунената вана, точно когато куршумите започнаха да рикошират в нея. Нападателят използваше заглушител и стреляше направо през гипсовата стена.
Озбек включи микрофона си:
— Рас, тежко ли си ранен?
— Да — отговори Расмусен. — Кучият син ме простреля в крака. Целият съм в кръв.
Двамата мъже носеха военни панталони, производство на компанията „Блекхоук Индъстрис“, снабдени с турникет.
— Стегни го — заповяда Озбек, макар да предполагаше, че колегата му вече го прави.
Изкрещявайки от болка, Расмусен вдигна капака на джоба си и завъртя малкото бакелитово лостче, при което специалният шнур стегна горната част на бедрото му, спирайки притока на кръв. Панталоните бяха изработени така, че да намалят максимално загубата на кръв и раненият да може да се върне в боя, колкото може по-скоро. Всички в екипа на Озбек ги носеха и тренираха с тях.
Озбек се канеше да поиска потвърждение от Расмусен дали е активирал турникета си, когато чу нова серия от изстрели.
— Кучи син! — изпъшка Расмусен по микрофона.
— Прикрий се — нареди Озбек.
— Направих го — отвърна колегата му. — Но този задник знае точно къде се намирам.
Озбек понечи да излезе от ваната, когато приглушените изстрели отново започнаха да рикошират в нея. Откъде знае точно къде сме?
Надигна глава, за да види дали наоколо няма камери, които да издават позициите им и в следващия миг усети сърцето си да пропада в стомаха му. Устройството за термално виждане!
Щракна предавателя в бърза последователност. Нищо. Опита още веднъж да се свърже с Уитком и когато получи седем кликвания в ритъма на песента „Бръснене и подстрижка за долар“, разбра, че е мъртва. Знаеше също, че той и Расмусен са лесни мишени. Стрелецът разполагаше не само с термалното устройство, но и с радиото на Уитком. Онова, което нямаше обаче, беше тяхната променлива честота.
Не беше нужно Озбек да казва на Расмусен да включи на друга честота. Чу изщракване и вече бяха на друг канал.
— Той има термален апарат, нали? — прошепна Расмусен с напрегнат глас. Не си направи труда да попита за Уитком. Не искаше да знае отговора.
— Да — отвърна Озбек, поглеждайки към огледалото на банята, което висеше на единия си дюбел. Отражението в счупеното стъкло му показа откъде бяха дошли куршумите през гипсовата стена. — Стреля хоризонтално през интервал от десет-петнайсет сантиметра.
— Какво да правим?
Озбек бързо трябваше да измисли нещо. Ако той и Расмусен започнеха да стрелят на сляпо, куршумите им можеха да проникнат в някой от съседните апартаменти и да причинят смъртта на невинни хора. Ако останеха там и не предприемеха нищо, това означаваше гибел за тях и Дод щеше да се измъкне.
Ако можеше нападателят им да не ги вижда!
Изведнъж на Озбек му хрумна нещо.
— Рас — каза той по радиото, — има ли термостат някъде там?
Расмусен огледа стените с електрическото си фенерче и го намери.
— Да.
— Можеш ли да стигнеш до него?
— Не знам.
— Какво използваш като прикритие? — попита Озбек и завъртя студения кран на ваната.