Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Приятелят на Харват и съименник на кучето му, Булит Боб Хориган, го беше запознал с Марк Ла Рю и с колкото и смахната молба да се обърнеше към ателието, момчетата от „ЛаРю Тактикал“ винаги измисляха нещо по-добро от онова, което Харват беше поискал. Много хора се шегуваха, че Марк е вариант на Джеймс Бондовия агент Q19 и понеже беше горд тексасец, смятаха, че кодовото му име трябва да бъде BB-Q20.
Харват протегна ръка и взе своята специално изработена тактическа пушка ЛаРю М4 с къса цев. Тя приличаше на обикновено бойно оръжие, но не беше нищо такова. Всъщност беше толкова точна, че с помощта на необходимата мощна оптика Харват можеше да улучи с нея 3-сантиметрова мишена от 600 метра разстояние.
Снабдено с мерник с червена точка СотрМ4, прибор за нощно виждане Xiphos NT и лазер FSL „Лейзърлайт“, това оръжие беше една от най-ценните му вещи. В чест на скандинавското кодово име на Харват, Марк Ла Рю беше гравирал с лазер върху магазина на пушката митологичния чук на Тор, норвежкият бог на гръмотевиците.
От пистолетите Харват избра един „Хеклер & Кох“ 45-и калибър, модел „USP Тактикал“, и един 230-калибров Уинчестър SXT&P, заедно с муниции, резервни пълнители и два заглушителя „Гемтек“. Сетне разгъна една подложка за почистване върху металната маса и започна да чисти и смазва всяко от оръжията, за да е сигурен, че ще бъдат в идеално състояние.
След като зареди няколко черни полимерни пълнителя модел „Макпул“ с двайсет и осем 77-калиброви куршума Блек Хилс Мк262, Харват прибра тактическата пушка, заглушителя и пълнителите в специален калъф, а всичко останало сложи в чанта „Блекхоук“ за носене през рамо. Накрая изгаси осветлението и излезе от криптата.
С помощта на специалния механизъм върна църковния олтар на мястото му, струпа цялото си снаряжение близо до входната врата и се върна в кухнята. Професор Никълс беше до печката и бъркаше яйца, а в това време Лоулър четеше написания на ръка списък.
— Това ли е? — попита Харват, когато влезе.
Лоулър бутна листа хартия към края на масата и свали очилата си.
— Това е — каза той.
— Искаш ли да закусиш преди да тръгнеш? — попита Никълс и дръпна чугунения тиган на Трейси от котлона.
— Разбира се — отвърна Харват, надявайки се, че няма да му се наложи да използва нито едно от нещата, които беше избрал.
По-добре да имаш необходимата екипировка и тя да не ти трябва беше една от любимите максими на Харват. Ако нещо се случеше, той искаше да е сигурен, че е подготвен.
Глава 57
Въпреки че беше събота, Харват не можа да намери веднага място за паркиране. Както в повечето университетски градчета, паркингите във Вирджинския университет се ползваха на принципа „който дойде първи, паркира“. В резултат на това спря доста далече от историческия факултет „Коркоран“.
Нямаше нищо против. След дългото шофиране, щеше да бъде добре да се поразтъпче. Освен това му беше приятно да бъде отново в университетско градче. Изненада се, че дори през уикенда имаше толкова много хора и всичко кипеше от живот.
След кратка разходка Харват пристигна пред една триетажна тухлена сграда, наречена Рандъл Хол. Кабинетът на Никълс беше на втория етаж и той използва ключовете на професора, за да влезе. Изненада се от това, което видя. Вместо в очаквания академичен стил, декорът беше много изискан. Мебелите бяха елегантни и съвременни. Маслени платна със старинни американски пейзажи се редуваха с изящни чернобели фотографии. Никълс очевидно не беше типичен представител на закостенялата академичната общност.
Над всичко доминираше впечатляващо писалище от тъмно дърво в стил Баухауз21, поставено пред прозорците. Върху него се виждаше стилен бележник, а отпред имаше кожено кресло. Черен бакелитен телефон от 30-те години на миналия век стоеше до елегантен компютър „Епъл Макинтош“. Бюрото беше толкова лъскаво, че Харват даже виждаше отражението си в него.
На едната стена имаше дървени шкафове за папки, а другата открай докрай бе заета от лавици за книги. Тук бяха историческите текстове, които човек очаква да намери в кабинета на изследовател на Джеферсън, както и томове на водещи представители на Демократическата партия от последните няколко десетилетия. Посягайки към тях, Харват откри, че някои са подписани. Това беше впечатляваща колекция.
Намери двата тома на Джеферсън, които професорът беше поискал и ги пъхна в чантата си. В далечния ъгъл на стаята, точно както Никълс му беше казал, беше оставена синя спортна чанта марка „КИВА“, от която стърчеше тенис-ракета със стикер на университетския тенис клуб „Снайдър“ върху дръжката. Макар Никълс да твърдеше, че единствен той има ключове за кабинета, Харват беше притеснен, че скривалището за флаш-устройството, което професорът си беше избрал, е прекалено очевидно за евентуални крадци.
19
Герой от романите на Ян Флеминг, който осигурява различни новаторски приспособления на Джеймс Бонд. — Б.пр.
20
Съкратено от барбекю, което се радва на най-голяма популярност в Тексас. — Б. пр.
21
Стил в изкуството от средата на 20 в., повлиян от индустриалното производство. — Б.пр.