Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Дръпна ципа на главното отделение на чантата, извади чифт спортни гащета и тениска с образите на Клинтън и Ал Гор и под тях намери онова, което търсеше. Махна пластмасовия капак на кутията с топки за тенис и я обърна върху дланта си. Професорът несъмнено беше избрал доста находчиво скривалище. Харват вероятно никога нямаше да погледне там. Забеляза тънкия разрез върху повърхността на последната топка и го доразкъса с пръсти.
Флаш-устройството пасваше идеално вътре. Човек можеше дори да тупне топката, без да чуе никакъв подозрителен звук. Харват извади флашката и я пъхна в джоба си. Предстояха му още два часа каране, а преди това трябваше да мине през дома на Никълс, за да вземе дрехите му и някои други неща. Излизайки от кабинета на професора, той дръпна вратата след себе си и я заключи.
Навън Харват се отправи към централната част на кампуса, където беше паркирал спортния си автомобил. Тръгна по затревеното пространство, обградено от внушителна колонада, известно като Моравата. Непосредствено зад нея се издигаше Ротондата, архитектурното и интелектуално сърце на Вирджинския университет, проектирано от Джеферсън по модел на Пантеона в Рим.
Мисълта за Пантеона извика у Харват вълна от спомени. Последният път, когато го беше видял, едва не загина. В този момент го обзе странно чувство. Трябваше му съвсем кратко време, за да осъзнае, че то не е свързано с онзи епизод от преди много години в Италия, когато се беше изплъзнал от смъртта, а с мястото, където се намираше сега.
Харват усети как косата на тила му настръхва и бръкна в чантата си, търсейки дръжката на своя „Хеклер & Кох“.
Някой го следеше.
Глава 58
Убийството не беше нещо ново за Хамза Аяд и Рафик Саид. Като бивши служители на Саудитското разузнаване, те бяха запознати с всички тънкости на занаята. Освен че бяха много вещи в отнемането на живот, те бяха изключителни преследвачи, които можеха да се появяват и да изчезват, когато пожелаят. Или поне така стояха нещата в Близкия изток. В Съединените щати беше малко по-различно.
Макар двамата мъже да бяха със среден ръст и без отличителни белези, арабските им черти не им позволяваха да се изгубят сред тълпата от американци, дори в едно университетско градче с толкова разнородни обитатели. Нещо повече — те следяха професионалист, който инстинктивно проверяваше дали има опашка.
Неуспехът на Хамза и Рафик да убият Андрю Салям беше непростим пропуск. Салям трябваше да умре заедно с Нура Халифа. Единственото, което изкупваше вината на двамата саудитски агенти в очите на шейх Омар беше добрата им работа при подхвърлянето на фалшивите доказателства за връзката между младия мъж и Нура.
Понякога ставаха грешки, но на Хамза и Рафик не им се плащаше за това. Омар ги беше довел в Америка, очаквайки резултати. И той нямаше да остане доволен при пореден провал, което беше още една причина да успеят сега.
Наблюдението на Рандъл Хол и апартамента на професор Никълс в университетския град беше досадна работа, но Омар беше настоял за това. Операцията в Париж беше пълен провал и шейхът беше извън себе си от гняв.
Ал Дин, американският убиец на Омар, беше изпратил на шейха по електронната поща кадри на мъжа и жената, които бяха помогнали на Никълс, заснети от камери в Париж. Хамза и Рафик бяха получили недвусмислени указания от Омар какво се очаква да направят, ако срещнат Никълс или някого от помощниците му.
Хамза държеше Рандъл Хол под наблюдение, когато мъжът се появи. След като сравни неговата снимка с тази, която му беше дадена от Омар, той се обади на Рафик и го инструктира да вземе колата и да тръгне към Рандъл Хол, колкото може по-бързо.
И двамата носеха оръжия, но те служеха единствено за самозащита. Дори заглушителите произвеждаха шум и можеха да привлекат нежелано внимание. Когато тези мъже убиваха, те го правеха отблизо и лично, с голи ръце или с различни тихи оръжия като ножове, игли, керамбити22 и други подръчни средства.
Походката и поведението на непознатия, който влезе в Рандъл Хол, бяха достатъчни за Хамза, за да заключи, че си имат работа с професионалист. Той беше в добра форма, пъргав, с предпазливи и бдителни очи. Дрехите, които носеше, не можеха да скрият страховитата му физика. С известна изненада Хамза разбра, че този човек не е лесен за убиване. Твърде много неща можеха да се объркат, а той не можеше да си позволи нов провал. Точно затова се обади на Рафик. Двамата заедно щяха да се справят с мъжа без проблем.
22
Извит нож, използван главно в Индонезия, Малайзия и Филипините. — Б.пр.