Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Прав си — кимна Лоулър. Сетне се извърна към Никълс и добави: — Скот ще ти донесе всичко, което ти е нужно. Ти и аз оставаме тук.
— Освен това трябва да установим някои правила — отбеляза Харват.
Професорът го погледна.
— Какви например?
— Първо, никакви телефонни обаждания, без изключения. Гари ще те насочи към сигурен сървър за имейли. Следвай неговите протоколи и не се отклонявай. Второ, няма да напускаш това място при никакви обстоятелства. Ако искаш да се разходиш, Гари или аз ще дойдем с теб. По всяко време на денонощието трябва да знаем къде си. Ясно?
Никълс кимна.
— Добре — каза Харват. — Ще работиш в моя кабинет. Гари ще ти помогне да се настаниш. А междувременно — добави той, като се облегна на библиотеката си и извади от едно чекмедже подложка за писане и химикалка, — да направим списък на нещата, които ще ти трябват от апартамента ти и кабинета ти в Чарлътсвил. Колкото по-бързо приключа с това пътуване, толкова по-добре ще се чувствам.
Никълс още работеше върху списъка, когато Харват си доля кафе в чашата и излезе от кухнята, оставяйки професора с Лоулър. Пое по тесен каменен коридор, който тръгваше от къщата на пастора, и отвори една невзрачна врата вляво, през която се влизаше направо в църквата.
На времето „Бишъпс Гейт“ вероятно бе вършила идеална работа на английските шпиони с многото тайни помещения и проходи под здравата й основа. Харват беше изумен, че от флотското разузнаване никога не ги бяха открили. Или може би знаеха за тях, но ги бяха оставили недокоснати от уважение.
Харват обаче беше наясно с невероятния им потенциал и знаеше как да използва подземните коридори и стаи по най-добрия възможен начин. Беше се натъкнал на тях, докато се опитваше да премести кръщелния купел в другия край на църквата. Купелът беше снабден със сложен заключващ се механизъм, който отне цяла седмица на Харват да го поправи. И щом го накара да работи, разбра, че каменният олтар на църквата може да бъде наклонен под ъгъл от четирийсет и пет градуса, откривайки тясно вито стълбище, водещо към подземно помещение, което Скот с обич наричаше „моята крипта“.
Сега Харват се мушна през отвора и тръгна по стълбите, мислейки си колко му беше трудно да свали всички тези материали долу. Но си струваше. Тук той съхраняваше инструментите на своя занаят.
Криптата беше съоръжена със скрита вентилационна система, която осигуряваше постоянен приток на свеж въздух и изсмукваше влагата. Вътре имаше постоянна температура, осветление и електричество, което се осигуряваше от армейски акумулатори.
Харват натисна един ключ и правоъгълното помещение беше залято от флуоресцентна светлина. Покрай всяка от стените бяха наредени метални лавици, а в средата имаше маса от неръждаема стомана.
Скот Харват имаше много приятели, както в средите на специалните оперативни агенти, така и в общността на онези, които осигуряваха тайните служби на Америка с екипировката и принадлежностите, необходими за работата им.
Негов приятел, бивш морски тюлен и основател на водеща световна фирма за тактическо оборудване, „Блекхоук Индъстрис“, се грижеше Харват да разполага с всеки техен нов продукт. Харват пък ги беше запознал с един талантлив млад лекар, изобретил нова бойна униформа с вграден турникет, която щеше да революционизира бойното облеклото на военните и специалните служби. „Блекхоук“ не се бяха поколебали да разработят изобретението и сега в един от металните шкафове на Харват висяха няколко чифта панталони с турникет, които според повечето военни експерти бяха най-голямото нововъведение в армията от времето на ризницата.
След специалното облекло на „Блекхоук“, експлозивите, комуникационната техника, апаратурата за нощно виждане, пистолетите и ножовете идваше ред на тежкото оборудване. До модерните карабини Берета, Бенели, Ремингтън и Мозберг имаше две антични пушки Робар RC50, а до тези произведения на изкуството висяха още по-тежки оръжия.
Като човек, направил многобройни предложения за промяна на дизайна на оръжията на „Хеклер & Кох“ още от времето, когато беше морски тюлен, Харват разполагаше с почти всички модели на автомати и автоматични пистолети, произведени от тази компания през последните двайсет години. Притежаваше и една вариация на страховитата карабина „Вайпър“ на М16 Клиник.
Но най-смъртоносното, най-ефективното и най-точно оръжие на Харват беше дошло от едно дискретно изискано ателие в Леандър, щата Тексас, на име „ЛаРю Тактикал“, което отпечатваше върху всеки свой продукт мотото „Живей свободен или умри“.