Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Или поне така смяташе до момента, в който той неочаквано излезе от сградата. Мъжът беше стоял вътре по-малко от десет минути. Докато вървеше на безопасно разстояние зад него, Хамза се свърза чрез своя предавател с Рафик, за да го информира за позицията си.
Облечен с джинси, туристически обувки и анорак върху памучната си риза от деним, Хамза носеше на гърба си и малка раница, за да се смеси по-добре с тълпата от студенти. След нападенията от 11 септември американците действително бяха станали по-подозрителни към мюсюлманите, но едновременно с това политическите им скрупули бяха пораснали до такава степен, че полицаите в района на университета щяха доста да се подвоумят, преди да посмеят да спрат хора като Рафик и Хамза, от страх да не бъдат подведени под отговорност за професионална и лична дискриминация. В резултат на това двамата саудитски наемни убийци можеха свободно и безнаказано да се мотаят из кампуса на Вирджинския университет.
Проблемът им всъщност беше как да стигнат до целта си. Да отвлечеш някого от многолюдните улици на Рияд и Медина беше изключително сложно. В Америка това беше почти невъзможно. Трябваше или да натикат жертвата си в колата или да я отведат на някое изолирано място, където да я ликвидират.
Хамза обмисляше възможността да се приближи достатъчно близо, така че да може да използва ножа си, когато непознатият неочаквано се обърна.
Глава 59
След като се обърна на два пъти, Харват започна да си мисли, че му се е сторило. Никой не го следеше. Когато беше на половин пряка разстояние от колата си, реши да се довери на интуицията си още веднъж.
С дистанционното на колата в едната си ръка, а с другата върху дръжката на пистолета, който беше в чантата му, Харват бързо започна да скъсява разстоянието до своя черен шевролет „Трейлблейзър“. Държеше под око двата тротоара и внимаваше за подозрителни коли. Огледа двата автомобила, които бяха паркирани пред и зад шевролета. Преструвайки се, че се кани да пресече улицата, той изведнъж се спря, натисна дистанционното за отключване, отвори рязко вратата и скочи вътре. Колкото може по-бързо пъхна ключа в стартера и запали двигателя. Очите му се стрелнаха от огледалата за обратно виждане към тротоарите от двете страни.
От дъното на улицата се зададе бял миниван и Харват задържа погледа си върху него, давайки леко назад в очакване да излезе от мястото, което заемаше. На около двайсетина метра зад минивана имаше син нисан, който вероятно беше намерил място за паркиране, защото колата бе спряла и десният й мигач примигваше.
Харват изчака миниванът да отмине, сетне нави волана и излезе бавно на улицата. Почти в същия момент синият нисан го блъсна странично, отпрати предницата обратно към освободеното място и заклещи вратата му. Нисък тъмнокож мъж с джинси и анорак се затича към шевролета, като в същото време едната му ръка се мушна под анорака.
Харват успя да се наведе, миг преди колата му да бъде обсипана с куршуми. Изстрелите идваха един по един и стрелецът вероятно беше шофьорът на нисана, който използваше някакъв полуавтоматичен пистолет. Тези типове се бяха подготвили като за лов на мечки. И щяха да съжаляват за това.
Харват се пресегна към задната седалка, щракна капака на чантата си, марка „Сторм“, и грабна своя усъвършенстван ЛаРю М4.
В това време мъжът с анорака вече беше извадил оръжието си и отправи откос към предното му стъкло. Харват вдигна автомата си и отвърна на огъня. Оръжието му, снабдено със заглушител, беше значително по-тихо от това на нападателите му.
Куршумите на Харват намериха целта и два откоса попаднаха в гърдите и главата на човека с анорака. Сетне завъртя автомата наляво. Мушна дулото през разбитото стъкло и без да обръща внимание на канонадата от изстрели, идваща от нисана, натисна спусъка. Когато и изстреля и последния куршум, пусна празния пълнител на земята и светкавично презареди с нов.
Надникна навън, търсейки някаква друга заплаха, изстреля още петнайсет куршума към колата на нападателите си и излезе през пасажерската врата.
Докато пълзеше към задницата на шевролета си, оглеждаше трескаво района. Гледай и дишай, повтаряше си той. Гледай и дишай. Не позволявай да те хванат неподготвен.
Оръжието му беше насочено напред, готово за стрелба, когато излезе иззад колата си и се приближи към синия нисан. Навсякъде около него крещяха и тичаха студенти, търсещи прикритие.