Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Кодираното й радио „Моторола“, беше снабдено с микрофон, който беше пъхнала в дясното си ухо. Устройството приличаше на онези, които носеха репортерите и тайните агенти и беше много по-незабележимо от микрофона, който се прикача до гърлото.
Радиото се активираше с малък предавателен бутон, който Уитком носеше на левия си показалец, и който можеше да бъде прикрит с лейкопласт. Това щеше да бъде изцяло тиха операция. Също както при специалните отряди, комуникацията щеше да се осъществява чрез щракания на предавателния бутон.
Докато Уитком се придвижваше към определеното място, Озбек и Расмусен чакаха в деналито една пряка по-нататък. Расмусен се колебаеше дали да не възрази отново срещу включването на Стефани в операцията, но сетне се отказа. Озбек беше шефът и нямаше да може да го разубеди. Оз беше обяснил на Уитком, че акцията е неофициална и на практика не е по правилата, но въпреки това тя се беше съгласила да дойде. Стефани мечтаеше да участва в истинска операция и освен това тя беше голямо момиче, което можеше само да взима решения.
Въпреки това Расмусен не беше особено въодушевен да се включи в разширяващия се кръг закононарушители от средите на ЦРУ. Агенцията и без това си имаше доста неприятности напоследък. Нямаше значение, че онова, което правеха, беше за доброто на страната. Пресата и голяма част от идиотите от Конгреса не преставаха да ги разпъват на кръст и да ги рисуват като чудовища.
Мислите на Расмусен бяха прекъснати, когато Уитком щракна с предавателя си, съобщавайки им, че е на позиция, и че улицата и апартаментът са чисти.
Озбек не можа да намери добро място за паркиране, спря пред един воден кран и изгаси двигателя. Той и Расмусен скочиха от колата и тръгнаха небрежно по улицата към триетажната тухлена постройка. Когато преполовиха разстоянието до входа, свиха вдясно по една малка алея.
Приближавайки се към задния вход на сградата, Озбек извади пистолет за отключване на брави, а Расмусен посегна към своя самозареждащ се „Хеклер & Кох“ 45-и калибър с монтиран заглушител. На Озбек му беше нужна по-малко от минута, за да отвори вратата, след което извади своята Берета 93 FS, сложи й също заглушител, и пристъпи вътре.
Предполагаемият апартамент на Дод беше на най-горния етаж и гледаше към улицата. Озбек даде знак на Расмусен, който тръгна по коридора към стълбите. Той самият преброи до десет и тръгна по плесенясалото задно стълбище.
Наближавайки третия етаж, Озбек натисна предавателния си бутон за последно потвърждение от Уитком, че всичко е наред. Тя му сигнализира, че е чисто и почти в същия момент една ръка се спусна пред лицето й стисна устата й.
Глава 52
Дод заби бръснача дълбоко и го дръпна плавно през гърлото на жената, разрязвайки сънната артерия и трахеята й. Бързо изключи микрофона и предавателя й.
Докато Уитком умираше, кървейки обилно, убиецът остави тялото й на земята и съблече ризата й, за да вземе защитната й жилетка. Не му беше точно по мярка, но все пак щеше да свърши работа.
Тя носеше Глок 19 със заглушител и два резервни пълнителя, но нямаше никакви документи. Макар да не беше сигурен, Дод предположи, че е агент на ЦРУ. Единственият въпрос беше с колко души е дошла.
След като облече окървавената й жилетка, Дод сложи радиото й на колана си, пъхна слушалката в ухото си и прикрепи предавателя към левия си показалец. Докато закопчаваше ципа на якето си, разучи устройството за термално виждане. Добра и скъпа апаратура. Която и да беше тази жена, Дод беше вече повече от убеден, че е от ЦРУ. Единствено онези, които работеха под прикритие, нямаха документи за самоличност, а само агентите на ЦРУ работеха под прикритие с такова оборудване. Останалата екипировка също говореше за високо специализиран отряд или разузнавателна операция.
Дод вдигна устройството за термално виждане пред очите си и огледа апартамента си. Преброи вътре два топлинни силуета. Внимателно огледа и периметъра.
Дори за ЦРУ беше странно да провеждат акция с трима души. Ако не беше неправилно паркираната кола, която бе видял на идване от летището, никога нямаше да забележи жената, която наблюдаваше апартамента му.
Дод знаеше добре повечето коли в квартала и по тази причина онези, които не бяха оттук, изпъкваха още по видимо. Черното денали имаше номер от щата Вирджиния и беше паркирано пред воден кран. Всички в Бутчърс хил знаеха колко е трудно да намериш място за паркиране и колко безмилостна е полицията при налагането на глоби и извличането на колите. Собственикът на тази кола очевидно беше нов в квартала или много бе бързал.
Вниманието на Дод беше привлечено и от факта, че въпреки лекият дъжд, който бе завалял вечерта, под всички коли имаше сухи петна с изключение на деналито, което означаваше, че е било паркирано скоро. Задържа ръка над топлия преден капак и получи единственото потвърждение, от което се нуждаеше.