Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Дивана.
— Опитай се да стигнеш до термостата. Трябва да качим температурата колкото може повече.
Расмусен прецени разстоянието и бутна дивана с рамо. Той помръдна едва-едва. Опита още веднъж, този път по-силно и резултатът беше малко по-добър. При третото бутване около него се посипаха куршуми, които дойдоха през стената.
Пълзейки зад дивана, раненият агент на ЦРУ, стигна до библиотеката и я дръпна с всичка силна, отмествайки я от стената, като в същото време внимаваше да не я събори. Когато беше вече достатъчно далече, той се мушна зад нея и се добра до термостата, който беше в другия й край.
Расмусен се оттласна със здравия си крак, протегна ръка и завъртя регулатора на температурата до края.
Отпусна се на пода в мига, в който нова серия куршуми минаха през библиотеката и се забиха в стената, до която току-що бе стоял.
— Готово — каза Расмусен.
— Стой там — нареди Озбек и се пъхна напълно облечен и със защитната жилетка във ваната, която бързо се пълнеше с ледено студена вода.
Озбек знаеше, че се излага на голям риск, но нямаше какво да направи. Ключът на успеха беше да уцели правилният момент, в който да излезе от ваната.
Ако отоплението работеше що годе добре, малкият апартамент щеше да се затопли бързо. Колкото по-дълго изчакаше, толкова по-вероятно беше планът му да проработи, но същото беше вярно и за стрелеца.
Озбек знаеше, че може да свали телесната си температура съвсем малко, но и това може би щеше да помогне. Термалният визьор беше от по-старо поколение и имаше своите ограничения. Трябваше да доближи температурата си колкото може повече до тази на апартамента и по този начин термалният сигнал щеше да стане почти невидим. И когато това станеше, трябваше да действа бързо. Беше ясно, че нападателят се е фокусирал изцяло върху ранения мъж. Още три серии куршуми дойдоха от стената, които направиха библиотеката на трески и се забиваха в дивана.
Очевидно на този етап стрелецът беше решил да не се занимава с Озбек. Вероятно смяташе първо да елиминира Расмусен, който беше във всекидневната, сетне да проникне в апартамента през входната врата и едва след това да атакува другия си противник.
Озбек знаеше, че не могат да чакат повече.
— Рас — каза той по микрофона. — Качи ли се температурата вече там?
— Не мога да видя термостата, но става горещо — отвърна той.
— Добре, прекъсвам връзката и излизам навън. Не стреляй по мен.
— Прието — потвърди Расмусен.
Озбек махна слушалката от ухото си, потопи главата си под водата и остана там, колкото може по-дълго.
Когато излезе навън, бързо намокри една кърпа, уви я около главата си и се измъкна от ваната.
Глава 54
Озбек не чака да види дали нападателят ще започне да стреля срещу него. Знаеше, че телесната му температура скоро ще започне да се покачва.
Втурна се към всекидневната с вдигнат пистолет, готов за стрелба. Когато стигна до входната врата, приклекна до нея и протегна лявата си ръка към дръжката.
Отвори я бавно, колкото да се промъкне през нея и миг по-късно беше в коридора пред апартамента.
Стрелецът беше на няколко метра от него, притиснал термалното устройство към лицето си. Озбек дръпна спусъка. Мъжът залитна назад и докато визьорът падаше на земята, Озбек зърна лицето на Матю Дод.
Изпрати още два изстрела към гърдите му, които го накараха да се строполи по гръб. Падайки на земята, Дод натисна спусъка на своето оръжие и разби рамката на вратата точно над главата на Озбек.
Агентът на ЦРУ се завъртя покрай стената, връщайки се обратно в апартамента и извика на Расмусен да го прикрие. Рискува да надникне в коридора и дръпна рязко главата си назад точно, когато изтрещяха още два изстрела, изпратени от Дод.
Озбек почака секунда, сетне мушна ръката си покрай рамката на вратата и дръпна спусъка. Отново извика на Расмусен и още веднъж надникна в коридора. Този път видя Дод да тича към задното стълбище. Озбек стреля, но в същия миг убиецът изчезна от погледа му.
Когато погледна назад и видя състоянието на Расмусен, разбра, че бързо трябваше да получи медицинска помощ. Не знаеше какво е станало и със Стефани Уитком. Възможно беше да е все още жива и тежко ранена. Въпреки това Матю Дод беше твърде близо, за да го остави да се измъкне.
Озбек погледна към Расмусен и каза:
— Веднага се връщам.
Сетне скочи на крака и се втурна по коридора към задното стълбище, взимайки по три стъпала наведнъж. Когато стигна първата площадка, надникна предпазливо зад ъгъла. Нямаше следа от Дод и Озбек продължи надолу по стълбите.
Едва когато наближи площадката на втория етаж, забеляза колко слаба е светлината. Дод бе разбил осветлението на тавана.