Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Виждайки раздробените стъкла и боейки се от възможна засада, Озбек се вкопчи в парапета в опит да спре. Изгуби равновесие и се подхлъзна настрани. Падна тежко на площадката на втория етаж, където счупените стъкла се забиха в левия му крак и в рамото му.
Не обърна внимание на болката, завъртя пистолета си към следващото стълбище и продължи напред. Когато стигна приземния етаж, отвори внимателно задната врата и погледна навън. Отново никаква следа от наемния убиец.
Озбек искаше да продължи преследването, но нямаше никаква представа накъде да тръгне и освен това двама от хората му бяха пострадали. Извади няколко парчета стъкло от бедрото си и се затича обратно нагоре по стълбите към апартамента на Дод. Трябваше да закара Расмусен в болницата и се молеше на Бога да не се налага да кара Стефани Уитком в моргата.
Глава 55
Беше малко преди девет и половина сутринта местно време, когато Бомбардир Глобал Експрес докосна пистата на националното летище „Роналд Рейгън“.
Представителка на авиокомпанията „Сигначър Флайт Съпорт“ посрещна Харват и Никълс. Тя им помогна да минат бързо през паспортното бюро и митницата и когато те й отказаха учтиво допълнителна закуска и душ, дамата ги ескортира до зоната пред летището, където ги чакаше сив буик.
Двамата мъже хвърлиха чантите си в багажника и Харват се мушна на мястото до шофьора, а Никълс се настани отзад.
— Как беше полетът? — попита Лоулър, потегляйки.
— Бомбардирът е добър самолет — отвърна Харват, сетне махна маскировката си и представи Антъни Никълс.
Когато завиха към Мемориала на Джордж Вашингтон, Харват попита за Трейси.
— Лекарите от Американската болница в Париж са влезли във връзка с нейните хирурзи тук — каза Лоулър. — Продължава да бъде под наблюдение.
— Спаднал ли е мозъчният оток?
— Не и в такава степен, в каквато биха искали. Предписали са й нови лекарства.
На Харват не му хареса това, което чу.
— Има ли болки?
Лоулър поклати глава.
— Очевидно са успели да се справят с болките.
— Говори ли с нея?
— Не, но са я чули хора от посолството. Тя се държи и не казва на никого нищо.
Харват се загледа в платноходките и другите плавателни съдове, които бяха осеяли река Потомак въпреки мрачното време.
— Как се държат с нея френските власти?
— Засега тя е в ръцете на лекарите. Но заради трите мъртви ченгета и многото загинали и ранени цивилни при бомбения атентат натискът да бъде разпитана е голям.
— Разбирам ситуацията — призна Харват.
— Колкото по-бързо си свършим работата тук — каза Лоулър, толкова по-скоро ще дадем на французите очакваната от тях информация и да се надяваме, че след това ще пуснат Трейси.
— Да се надяваме?
— Знаеш какво имам предвид — отвърна Лоулър дрезгаво.
Сетне продължиха да пътуват мълчаливо.
Четирийсет минути по-късно Лоулър отби и спря пред една невзрачна порта с катинар.
— Искаш ли на теб да се падне честта? — попита той с ключ в ръката.
Харват взе ключа и слезе от колата. Обзе го горчиво-сладко чувство при завръщането му у дома без Трейси. Отключи портата и я отвори широко, така че Лоулър да може да влезе с колата. Когато се изравни с Харват, Лоулър свали прозореца надолу.
— Ще се качиш ли пак или искаш да повървиш?
— Предпочитам да повървя — отвърна Харват.
Той видя, че рекламната табела на компанията му за алармени системи лежи сред бурените и я заби отново в земята, след което затвори вратата зад себе си.
Колата с Лоулър и Никълс изчезна напред по виещата се алея с три платна и той тръгна след тях пеша.
„Бишъпс Гейт“17, както се казваше този имот, беше малка каменна църква от осемнайсети век с няколко акра земя, гледаща към река Потомак, на юг от имението „Маунт Върнън“ на Джордж Вашингтон. Тя беше близнак на друга малка църква в Корнуол, носеща името Св. Енодок.
Бомбардирана по време на Американската революция като седалище на британски шпиони, „Бишъпс Гейт“ беше лежала в руини до 1882 г., когато Военноморската служба за разузнаване тихомълком я беше вдигнало отново, превръщайки я в първата си тайна тренировъчна школа.
В крайна сметка „Бишъпс Гейт“ се беше оказала тясна за разузнаването и елегантната невисока църква заедно с прилежащите й постройки се беше превърнала в хранилище за документи, преди да бъде окончателно разчистена и напусната.
Като признание за всичко, което беше направил за страната си, президентът Рътлидж беше предоставил „Бишъпс Гейт“ на Скот за деветдесет и девет години при символичен наем от един долар на година. От Скот се искаше единствено да поддържа имота в съответствие с историческото му значение и да го напусне в срок от двайсет и четири часа, със или без причина, ако това бъде поискано от законния му собственик — Военноморският флот на Съединените щати.
17
Букв. „Портата на епископа“ (англ.). — Б.пр.