Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Хвана ме здраво под дясната мишница и ме завъртя. Усетих непреодолимо желание да надзърна през полузатворените си клепачи, но дон Хуан сложи ръка върху очите ми. Изкомандва да се занимавам само с усещането на топлината, която щеше да се появи от листата.
За миг останах да лежа неподвижно, сетне започнах да усещам особена топлина, която се излъчваше от листата. Най-напред я изпитах върху дланите на ръцете си, после топлината се плъзна по корема ми и накрая буквално нахлу в цялото ми тяло. Само за минути краката ми пламнаха от горещина, която ми напомни за времето, когато имах висока температура.
Казах на дон Хуан за неприятното усещане, и желанието ми да си сваля обувките. Той ми отговори, че ще ми помогне да стана, че не бива да отварям очи, докато той не ми каже, и че трябва все така да притискам листата до корема си, докато намеря подходящо място за почивка.
Когато се изправих на крака, той ми пошепна на ухото, че мога да отворя очи и че трябва да вървя без план, да се оставя на силата на листата да ме водят и да ме насочват.
Запътих се без посока. Топлината на тялото ми ме гнетеше. Бях уверен, че имам висока температура, и се задълбочих в опитите да открия с какви средства бе постигнал това дон Хуан.
Дон Хуан вървеше зад мен. Изведнъж той издаде неистов писък, който едва не ме парализира. Той обясни, смеейки се, че внезапните шумове прогонват неприятните духове. Присвих очи и обикалях напред-назад повече от половин час. През това време неприятната треска на тялото ми се превърна в приятна топлинка. Докато крачех нагоре-надолу по хълма, изпитвах усещане за лекота. Чувствах се обаче разочарован; бях очаквал някак да открия известно визуално явление, но в периферното ми полезрение нямаше абсолютно никакви промени, никакви необичайни цветове, никакви проблясъци или тъмни петна.
Накрая се уморих да присвивам очи и ги отворих. Стоях пред малка площадка от пясъчник, която бе едно от няколкото голи скалисти места на върха на възвишението: останалото беше прахоляк с пръснати тук и там дребни храсти. Едно време тук навярно растителността-е била опожарена и новите треви още не бяха израснали. По неизвестна за мен причина реших, че площадката от пясъчник е красива. Дълго стоях пред нея. После просто седнах.
— Добре! Добре! — каза дон Хуан и ме потупа по гърба.
После ми каза внимателно да извадя листата изпод дрехите си и да ги поставя върху скалата.
Щом отстраних листата от кожата си, започнах да изстивам. Премерих пулса си. Изглеждаше нормален.
Дон Хуан се разсмя и ме нарече „доктор Карлос“, а после ме попита дали мога да измеря и неговия пулс. Каза, че това, което съм почувствал, било силата на листата и че тази сила ме е прочистила и ми е дала възможност да изпълня задачата си.
Уверих го най-искрено, че не съм направил нищо специално и че съм седнал на това място, защото съм уморен и защото много ми е харесал цветът на този пясъчник.
Дон Хуан не каза нищо. Стоеше на няколко метра от мен. Изведнъж скочи назад и невероятно пъргаво затича и прескочи няколко храста към една висока скална стена на известно разстояние от мен.
— Какво има? — попитах подплашено.
— Внимавай в каква посока ще духне вятърът листата ти — каза той. — Бързо ги преброй. Вятърът идва. Задръж половината и ги сложи отново на корема си.
Преброих двайсет листа. Напъхах десет под ризата си и в този миг силен порив на вятъра разпръсна останалите на запад. Когато видях листата да се отвяват, изпитах призрачното усещане, че някаква действителна сила нарочно ги помита в безформената маса на зелените шубраци.
Дон Хуан се върна при мен и седна от лявата ми страна с лице към юг.
Дълго време не промълвихме нито дума. Не знаех какво да кажа. Бях изтощен. Исках да затворя очи, но не смеех. Дон Хуан навярно бе забелязал състоянието ми и каза, че ще бъде хубаво да заспя. Каза ми да поставя ръце върху корема си, на листата, и да се опитам да почувствам как лежа провесен над леглото от нишки, което бе направил за мен на „мястото на моя предварителен избор“. Затворих очи и ме облада някакъв спомен за покой и пълнота, каквито бях изпитал, докато спях на другия хълм. Исках да разбера дали наистина мога да почувствам, че съм провесен, но заспах.