Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Ти ме направи за смях. Не съм особено очарован от това. Въпреки това всичко е приключено. Даже имам желание да кажа, че имах някаква роля в това, което стана, че и аз имам вина. Имаш ли да кажеш нещо?
— Семейството ти ме направи за смях. Аз не съм особено очарована от това. Това, което стана, не трябваше да се случи, но то стана, и бих искала да кажа още, че ти игра най-голямата роля. Това е, което искам да кажа.
— Ти си права донякъде. Не беше добре от тяхна страна. Няма да позволя да се случи в бъдеще. Сега да се върнем на теб и твоето поведение.
Тя го погледна втренчено и безмълвно.
— Ако бях на твое място, нямаше да кажа нищо. Едно извинение би изглеждало подозрително, защото се държиш като луда, като безразсъдна, безотговорна мъжкарана, която не заслужава титлата на графиня.
Дъглас спря изтощено. Репликата беше заслужена наистина, но нямаше да му донесе нищо, не и след горещите диалози в столовата. Като се има предвид възможното предразположение на сегашното й настроение, тя би могла да се опита да хвърли по него дивана. Той смекчи гласа си:
— Но както казах, каквото е направено, е направено. — Той й се усмихна ласкателно. — Сега трябва да гледаме към бъдещето.
— Какво бъдеще?
— Това е, което искам да обсъдим.
— Не виждам много надежда в бъдещето. Майка ти е разстроена от това, че си женен за мен. Очевидно е, че би треперила над Мелисанда, ако й е снаха. Но тъй като Мелисанда е вън от играта, съществува тази Жулиета, която, въпреки че е втора по красота след Мелисанда, се класира твърде високо по хубост. Колкото до мен, изглежда, съм от другата страна на великите. Майка ти никога няма да ме приеме. Нямам намерение да търпя унижение от теб и злоба от майка ти.
И Дъглас каза, без да мисли:
— Мисля, че като гледа Мелисанда, майка ми не вижда предизвикателство за своята власт. Ти обаче си направена от по-твърд материал и не може да се очаква от теб да прекарваш времето си за дрехи и организиране на партита и балове. Не, ти вероятно би искала сама да наблюдаваш ръководството на домакинството.
Той спря, едновременно изненадан и ужасен от това, което каза.
Тя видя, че той беше огорчен, и каза:
— Внимавайте, господине, бих могла да приема това като комплимент, независимо от вашите намерения.
— Не исках да кажа това — каза той. — На Мелисанда сигурно също може да се разчита да изпълнява задълженията си.
Александра би могла да му каже, че Мелисанда би се учудила, ако види скъсан чаршаф. Вместо това тя каза:
— Мелисанда също така обича акварелите. Тя наистина е много талантлива. Докато аз мога да наблюдавам кърпенето на чаршафи, тя оставя такива прозаични задачи на тези, които нямат нейния талант.
Дъглас не знаеше какво да отговори на това.
— Аз мога да пея обаче. Не съм мадам Бел Орзински, но са ми казвали, че имам доста приятен глас. Обичам също различни цветя и растения. Градините на Нортклиф са в ужасно състояние.
Той каза много спокойно, с искрящи очи:
— Опитваш се да ме убедиш, че ще ми бъдеш добра съпруга ли, Александра? Парадираш с другите си високи качества?
Беше доволен, че пребледня, очевидно несъзнаваща какво беше казала, преди той да го изтъкне.
— Не — каза тя. — Не искам повече да бъда твоя съпруга. Искам да си отида у дома. Не можеш насила да ме задържиш тук, господине.
— Съвсем сигурно мога да те накарам да направиш това, което искам. От полза ще ти е да не го забравяш.
Вместо да се нахвърли с проклятия върху него, Александра пое дълбоко, успокояващо дъх. Поведението и мислите й бяха сдържани, контролираше се, имаше кротък характер и сега щеше да го докаже както на себе си, така и на него.
— Каза, че искаш да говориш с мен. За какво?
Това беше добре, помисли тон доволен.
— Дрехата ти под дясното рамо е скъсана. Скъсала се е или от хвърлянето на инкрустираната маса по мен, или от това, че Синджън те възседна и изви ръцете ти над главата.
— Ако те придумам, ще ми купиш ли нова рокля?
— Може би.
— Не искам нищо от теб! Безкрайно ще ми го повтаряш, ако случайно те ядосам, което ще се случва всяка минута.
— Жалко, защото ти ме притежаваш с всичките ми лоши навици. Също имаш всичките ми проклети роднини, които са чувствителни като кози, и две дузини нахални слуги, които ме съпровождат. Не, не хвърляй по мен обвинения. Спокойствието ти е ободряващо, въпреки че не е обичайно. Казах ти, че няма да анулирам брака. Казах ти, че те приемам за своя съпруга. Не съм си променил решението. Имаш ли нещо да кажеш?
— Ти си перверзен.
— Не повече от теб.
Тук спечели точка. Тя седна, протегна се и постави ръце на облегалката на дивана. Кръстоса нозе и започна да поклаща единия си крак. Изглежда, се забавляваше.