Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Райдър Шербрук засмяно му предложи гостоприемството на Кимбърли Хол до идния следобед и той с готовност прие. Знаеше какви ги разправят за София Статън-Гревил, знаеше, че на Шърман Коул много му се ще да я арестува й си мислеше, че знае и защо — нали в крайна сметка човешките слабости бяха негова професия. Но понеже не беше нито глупав, нито безмилостен човек, пък и не смяташе, че любопитството задължително е добродетел, в случая предпочиташе да не знае подробностите.
Всички чакаха. Тази вечер, благодарение на трите чаши пунш, които бе изпил на вечеря, гласът на мистър Медърз звучеше още по-сладко от обикновено. Той бързаше да привърши кратката церемония, доволен, че младата дама не припадна. Тя беше пребледняла, гледаше с тъжни, безизразни очи и почти шепнеше.
За сметка на това Райдър Шербрук бе английски аристократ до мозъка на костите си. Гордо изправен, той отговаряше ясно и отчетливо и ако изпитваше същия ужас като булката, чудесно го прикриваше.
Райдър се чудеше какво ли си мисли Софи. Добре знаеше, че не иска да се омъжва за него и че към тази стъпка я бе подтикнала единствено мисълта, че може да увисне на въжето. А за един младоженец тази мисъл съвсем не беше приятна. Съмняваше се, че в друг случай би го взела за съпруг, дори и да беше бременна от него. Е, в крайна сметка, това съвсем скоро щеше да стане. С известна изненада осъзна, че всъщност иска точно това — тя да му стане съпруга и двамата с Джеръми да се почувстват в безопасност.
И когато тя съвсем тихо промълви своето „Да“, той стисна ръката й. Помисли си, че първоначалният й отказ говореше за честност и достойнство. Тя не го искаше, но можеше да я разбере, като знаеше какво е преживяла. Нищо, скоро щеше да промени мнението й за себе си. Не беше глупак, а и тя вече щеше да е негова съпруга. Припомни си всички жени, които беше имал досега, припомни си удоволствието, възбудата и смеха, които бе споделял с тях. А ето че трябваше да се обвърже с жена, която не го иска, която се омъжва за него само защото няма друг избор. Е, в това отношение си приличаха — и той никога не би помислил да се жени за нея, макар че определено си струваше. Беше просто въпрос на чест.
Софи бе доволна, че успя да изрече своето „Да“. Ненавиждаше се, задето почти го проблея, но макар да знаеше от какво я спасява, този мъж я плашеше до смърт.
В момента, в който станеше негова жена, той можеше да прави с нея, каквото пожелае. Знаеше това — чичо й непрекъснато й го повтаряше. Не вярваше, че ще я бие — не беше от този тип мъже. Плашеше я друго — че ще може да се възползва от тялото й, когато и както си поиска. От друга страна, той вече я беше обладавал, бе виждал тялото й, както и тя неговото, и не беше я наранил. На сутринта не усети нито болка, нито неразположение. Не, не беше я наранил.
Но беше изплашена. Докосна гладката муселинена рокля, която Коко й бе ушила следобеда. Беше красива, снежнобяла. Това я накара да се усмихне.
— Ще изглеждаш като девица на жертвоприношение — бе казал той, когато видя почти завършената рокля.
Щеше й се викарият вече да е свършил. Стомахът й се свиваше. Страхуваше се не само от Райдър, но и от Шърман Коул, и се чудеше дали наистина ще успеят с Джеръми да се качат на кораба и най-после да бъдат в безопасност.
Спомни си как Райдър дойде да я вземе за вечеря. Влезе в стаята усмихнат, дяволски елегантен и красив.
— Знаеш ли, че си прекрасна?
— По-скоро приемлива.
— Не, прекрасна си. Готова ли си? Викарият вече дойде. Ще вечеряме преди церемонията. Съжалявам, че от Кемъл Хол няма да присъства никой, но не можем да рискуваме.
— Райдър, не е нужно да правиш това.
— Стига де — мило я прекъсна той, предложи й ръката си и двамата заслизаха по широкото стълбище.
Райдър усети как тя потръпва, докато той произнася брачната клетва, и тихо й прошепна:
— Недей, Софи, не се плаши от мен. Имай ми доверие — много скоро всичко ще приключи и никога вече няма да ти се случи нищо лошо.
Тя не му повярва, но някак не вървеше да му го каже, след като вече беше неин съпруг. Видя как Джеръми се усмихва, сякаш светът е негов. За неин ужас Райдър беше спечелил малкия с лекота.
Церемонията свърши. Посипаха се поздравления. Самюъл изглеждаше доволен и много облекчен, обърна се към Софи, прегърна я и тихо й каза:
— Всичко ще бъде наред, мила моя. Винаги съм казвал, че има Провидение. Писано ви било с Джеръми да напуснете Ямайка и да се върнете в Англия. А младоженецът ще ти хареса, ще видиш — веднъж стъпил в правия път, той без колебание ще го следва. Така че вярвай му, Софи — много добър човек е.