Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
— А когато напуснеш моя дом, миличка — рече тя, — какво ще бъдеш за мен? Ще ли ме е грижа, ако те обесят? Не мислиш ли, че има жени, които се гордеят с това, че се отнасят към децата, оставени на техните грижи, като към свои собствени, защото това им е занаятът, с който си изкарват хляба? Да, да, моето момиче, не се страхувай. Ами как сме били отгледани ние? Сигурна ли си, че те е отгледала собствената ти майка? А пък я виж каква си дебеличка и хубавичка каза старата вещица, като ме погали по лицето. Не се безпокой, дете мое — продължи тя, — аз не наемам убийци. Аз поверявам децата на най-добрите гледачки, които могат да се намерят. На тях не им липсва нито обич към децата, нито умение и сред поверените им деца смъртността не е по-голяма, отколкото сред тези, за които се грижат собствените им майки.
Тя ме засегна на болното място, като запита дали ме е отглеждала собствената ми майка, защото много добре знаех, че съм отраснала при чужди хора. Аз се разтреперих и почувствувах, че побледнявам.
„Тази жена не може да бъде такава вещица — помислих си аз, — че да знае къде съм родена и как съм израсла.“
Погледнах я изплашено, но след малко разсъдих, че не е възможно тя да знае каквото и да било за мен и страхът ми постепенно се разсея.
Тя забеляза, че нещо ме смути, но не можа да отгатне причината и продължи да ме убеждава, че е глупаво да предполагам, че децата умират, ако не ги гледа собствената им майка. Тя повтори няколко пъти, че за децата, които дава на отглеждане, се полагат такива грижи, каквито биха положили и истинските им майки.
— Може би това е вярно, майко — рекох, — но страхът от тези неща е дълбоко вкоренен у мен.
— Хайде тогава — подкани ме тя, — кажи ми някои от нещата, от които се боиш.
— Ами че ти даваш някоя пара на тези хора, за да вземат детето и да се грижат за него, докато е живо. Сигурно тези хора са бедни и имат интерес да се освободят колкото могат по-бързо от задължението си. Тогава как мога да се съмнявам, че за тях е най-изгодно детето да умре и затова няма да се грижат особено много за него?
— Празни приказки и фантазии — възрази тя. — Нали ти казвам, че тяхната печалба зависи от живота на детето и затова те го гледат като истински родители.
— О, майко — рекох аз, — само да можех да бъда сигурна, че ще се грижат добре за моето бебенце и ще се отнасят човешки към него, така щастлива щях да съм. Но не мога да бъда убедена в това, освен ако видя със собствените си очи как се грижат за него. А в положението, в което се намирам, ако ходя да го наглеждам, значи да съсипя живота си. Просто не зная какво да правя.
— И таз добра! — възкликна акушерката. — Хем искаш да виждаш детето, хем не искаш! Хем искаш да го скриеш, хем искаш да се издадеш! Това е невъзможно, мила моя, и ти трябва да постъпиш, както много други майки преди тебе и да се задоволиш с това положение. Не може всичко да бъде, както ти го желаеш.
Ясно схванах какво искаше да каже с „други майки“; мисълта й беше „други к…“, но тя не желаеше да ме обиди. Всъщност в този случай аз не бях к…, а законна съпруга, ако не считаме предишните ми бракове.
Във всеки случай, каквато и да бях, не можех да преглътна безсърдечието, типично за жените, упражняващи тази професия. Не можех да бъда безчувствена и безразлична към съдбата на детето си и запазих към него майчинската си обич толкова дълго, че почти се бях отказала от моя приятел в банката, който не преставаше да ме моли да се върна при него. Той така упорито настояваше да се оженим, че просто нямаше как да му откажа.
Един ден хазайката ми пак дойде при мен с всичките си уверения.
— Хайде, миличка — рече тя, — намерих нещо, което ще те задоволи: ще можеш да наглеждаш детето си, без хората, които го гледат, да знаят коя си.
— О, майко — извиках аз, — ако успееш да направиш това, ще ти бъда вечно задължена.
— Съгласна ли си да плащаш ежегодно една малка сума, малко повече, отколкото обикновено давам на жените, които гледат чужди деца?
— О, да, на драго сърце, щом те няма да узнаят коя съм.
— Колкото до това, можеш да бъдеш напълно спокойна. Жената няма да смее да разпитва коя си, що си. Един-два пъти в годината ще отиваме с тебе да видиш детето, да разбереш как се грижат за него и да се увериш, че е в добри ръце, без никой да знае коя си.
— А мислиш ли — запитах аз, — че като го видя, няма да се издам, че съм му майка? Мислиш ли, че ще мога да се държа спокойно?