Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Да скочим през прозореца! — извика Нагор.
— Късно е — каза ТремалНаик, като се наведе от него. Двама сипаи бяха застанали на двеста метра от бунгалото.
Щом видяха двамата индийци, насочиха карабините си и откриха огън, но куршумите отидоха на халост.
— Хванаха ни — каза ТремалНаик. — Да залостим вратата. За щастие тя беше от дебели дъски и здрави панти. За няколко минути те струпаха зад нея мебелите от стаята.
— Зареди пистолетите си — каза ТремалНаик на Нагор. — След малко ще ни нападнат. Сипаите знаят, че сме само двама. Но разкажи ми набързо какво се случи.
— Застанах пред вратата, както ми беше казал — каза удушвачът. — Но малко след това видях двама сипаи да се задават по коридора, стрелях и повалих единия; другият избяга в голямата стая и аз влязох след него, но се препънах и докато се изправя ме заключиха отвън. Ако не беше ти, щях да съм още пленник.
— Сбъркал си, че си стрелял тъй бързо. Сега не знам как ще свърши цялата работа.
— Ще останем тук.
— А през това време Раймангал ще падне.
— Какво каза?
— Че Раймангал е застрашен.
— Кой ти каза?
— Сержантът.
— Къде е той сега?
— Хей там, спи.
— И ти каза, че Раймангал е застрашен? Може да се е шегувал.
— Казвам ти истината. Англичаните са открили скривалището ни.
— Невъзможно е!
— Капитан Макферсън и във форт Уйлям и подготвя експедиция, за да нападне Раймангал.
— Значи ни грози голяма опасност!
— Разбира се.
— Трябва да открием онзи негодник и да го убием.
— Знам.
— Но това е твоя работа.
— И това знам.
— Ако не го убиеш, Девата на пагодата няма да стане твоя жена.
— Мълчи, не споменавай името й — каза ТремалНаик с глух глас.
— Какво си намислил да правиш?
— Да изляза оттук и стигна до форт Уйлям.
— Но как?
— Ще избягаме още тази нощ, това е моя грижа.
— Колко души има в бунгалото?
— Бяха шестнадесет или осемнадесет, но… Сграбчи ръката на тхуга и я стисна силно.
— Чуваш ли? — попита, посочвайки изхода.
— Да — каза тхугът. — Някой ходи по коридора.
— Сипаите.
— Дали не подготвят нападение?
Дъските на коридора скърцаха. Малко след това на вратата се почука.
— Кой е? — попита ТремалНаик.
— Един тхуг — отвърна някой.
— Опитват се да ни излъжат — прошепна ТремалНаик в ухото на Нагор.
— Отвори, идват други след мен — подхвана същият глас.
— Кой е твоят вожд? — попита ТремалНаик.
— Кали.
— Ти си сипаи. Разполагаме със сто куршума, ако не се отдалечиш, ще бъдеш мъртъв.
Дъските на коридора изскърцаха още по-силно.
— Страхуват се — каза ТремалНаик. — Няма да предприемат нищо против нас.
— Но ще ни държат в плен — отвърна Нагор, вече неспокоен.
— Тази вечер ще избягаме, казах ти.
— Тихо!
Вън се чу изстрел, последван от викове:
— Тигър!… Тигър!
ТремалНаик се хвърли към прозореца и погледна. Двама сипаи, които се прикриваха зад един храст с карабини в ръце, викаха уплашено.
— Дарма! — извика ТремалНаик.
Тигърът скочи няколко метра по посока на двамата сипаи, които се целеха в него.
— Бягай, Дарма! — заповяда му ловецът от Черната джунгла, като видя че и други сипаи се притичаха на помощ на другарите си.
Умното животно се поколеба, сякаш разбираше опасността, надвиснала над господаря му, после светкавично се отдалечи.
— Умен звяр — рече Нагор.
— Да, умен и верен — добави ТремалНаик, — и тази вечер ще ни помогне да избягаме.
Върнаха се зад своята барикада и зачакаха търпеливо падането на нощта.
През деня сипаите няколко пъти опитаха да насилят вратата, но достатъчно бе един пистолетен изстрел, за да ги разгони. В осем часа слънцето залезе и скоро след това настъпи мрак. Луната щеше да изгрее няколко часа по-късно. Към единадесет ТремалНаик се показа на прозореца и забеляза смътно двамата сипаи. Потърси с поглед тигъра, но не го видя.
— Тръгваме ли? — попита Нагор.
— Да.
— Откъде ще минем?
— През прозореца. Височината не е повече от четири метра, а долу е трева.
— А сипаите? — попита Нагор. — Още щом скочим, ще почнат да стрелят по нас.
— Ще ги накараме предварително да изпразнят оръжията си.
— По какъв начин?
— Ще видиш.
ТремалНаик взе черги, всичките дрехи, които намери, и възглавници, уви ги и направи от тях кукла с човешки размери.
— Готов ли си? — попита той Нагор.
— Щом кажеш, ще скоча от прозореца. А сержантът?
— Ще го оставим да спи. А сега внимавай, двамата сипаи са на петдесетина метра от нас.
— Виждам.
— Аз ще спусна чучелото. Двамата сипаи ще го вземат за един от нас и ще изпразнят карабините си. Следващия миг ние ще скочим и ще побегнем. Разбираш ли?