Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Тод изпищя. Харли рязко се обърна. Кристофър се възползва от момента и се хвърли към него. Харли обаче се обърна навреме.
— Ти, кучи сине! — Той се преви на две, когато Кристофър с все сила го удари в корема. Последвалото дясно кроше отпрати пистолета встрани.
— По-добър си в заговорниченето, отколкото в боя — отбеляза Кристофър студено. Докато Харли се опитваше да дойде на себе си, той взе обратно пистолета си. С крайчето на окото си видя, че Маги е насочила към корема на Тод собствения му пистолет. А самият Тод се опитваше да успокои болката в наранените си части. — И за мой късмет, съпругата ми умее да прилага някои не съвсем изискани умения по отношение на глупаци като сина ти.
Маги го погледна и се усмихна. Кристофър забеляза, че погледът й бе възвърнал дяволитостта си.
— Понякога си струва да не си истинска дама — каза тя.
Дванадесета глава
Кристофър въздъхна и разтри челото си с пръсти. От ранна утрин вършеше счетоводна работа и цифрите вече започнаха да играят пред очите му. Облегна се назад в стола си и погледна изкушен през прозореца. Беше красив юлски ден. Палещото небе бе лазурносиньо, осеяно тук-там с обичайните по пладне купчини пухкави облаци. Бризът внасяше през отворения прозорец аромат на слънце, трева и диви цветя. Денят изобщо не беше подходящ да диша застоялия въздух на кабинета и да се взира в сметките.
Кристофър разгледа внимателно редицата цифри, с които току-що бе приключил. Счетоводните книги бяха в добър вид. Той, Питър и Луиза, която притежаваше чудесна дарба за справяне с цифри, бяха свършили отлична работа през последните шест седмици. Хаосът, оставен от Теодор Харли, който беше проявявал слаб интерес към административната работа в управлението на ранчото, след коригиране, изчистване и организиране на сметките вече се бе превърнал в точна счетоводна книга за разходи и евентуални бъдещи приходи.
Имаше заявки от купувачи на добитък за есенния пазар. Армията се оказа голям клиент, а продажбите на Изток и на Запад също вървяха добре. Тази година ранчото щеше да даде значителна печалба, която да помогне на семейството му в Англия да излезе от настоящите си финансови затруднения и да позволи скромен план за разширяване на ранчото.
В края на краищата, помисли си Кристофър със задоволство, дължеше си няколко часа почивка. Рязко затвори счетоводната книга.
Луиза го срещна в салона точно когато се канеше да излезе.
— Излизам за малко — уведоми я той.
— Ако срещнеш Маги, моля те, припомни й да се върне за обяд в четири. Това момиче губи чувство за време, когато е навън с децата. Тя самата е едно дете.
— Хм — промърмори Кристофър.
Оседла коня си — дългокрак сив жребец, който бе купил в Санта Роса, и се отправи на север по реката. Нивото на водата бе спаднало от юни насам и сега тя течеше спокойно между двата си бряга. Няколкото кратки следобедни дъждове през изминалите седмици не й се бяха отразили. Спадаше с всеки изминал ден. Кристофър се радваше, че може да разчита повече на запасни кладенци, отколкото на реката.
През последните няколко седмици бе научил повече за управлението на ранчото, отколкото бе възнамерявал. Послуша съвета на Маги й назначи Мос Райли за управител, а мъжът се оказа ценен като злато. Мос посочи Грей Слийтърз за надзирател и няколко други работника. Препоръча пазач на Кристофър и предложи останалите да бъдат освободени. Относително лесно бе да заменят уволнените, Кристофър предложи добри заплати и сносни жилища.
Сега в ранчото работеха хора, на които може да разчита, мислеше си Кристофър със задоволство. Беше се научил да цени качествата на грубите мъже, населили Американския запад. Повечето бяха недодялани и необразовани. Маниерите им бяха отвратителни, езикът им — неприличен, личната им хигиена беше ужасна, а миналото им — под въпрос.
Маги бе не по-малко заета от него през изминалите седмици. Двете с Луиза бяха пренаредили къщата в мексикански стил. Жена му беше освободила икономката, помощник-готвачката и две от трите официални прислужници, смени часовете за хранене за удобство на работниците и инструктира готвачката да сервира на семейството същата храна, както на работниците. Кристофър се успокои, че Маги се приспособи към живота в Ранчо дел Рио с такъв ентусиазъм. Напоследък имаше угризения на съвестта заради нея и очевидното й щастие от новия й живот някак си го освободи от това бреме. Не можеше да проумее защо трябваше да изпитва вина пред Маги. Беше я издигнал от живот на отчаяна мизерия до положение на собственичка на недвижим имот в добро материално състояние. Защо, по дяволите, трябваше да се чувства виновен?