Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Смятам, че ще допуснеш грешка, ако веднага накараш хората ми да арестуват Ийвс — предупреди го Дрейк. — Може би ще успееш да постигнеш много повече, ако най-откровено поставиш картите на масата… Знаеш ли какво, Пери, защо не накараш Ван Денси да поговори с него?
— Защо Ван Денси?
— Защото той бе адвокатът, който бе поел защитата му, когато беше повдигнато обвинение срещу него. Може би той ще успее да измъкне нещо.
— Остави го този шарлатанин — възрази Мейсън. — Той и без това си има вече достатъчно неприятности, всички се съмняват в честността му като адвокат. Едва ли ще е готов да направи нещо, за да ми помогне.
— Би могъл все пак да опиташ — настоя детективът.
— В момента не мога да правя никакви други опити, освен да действам направо, Пол — отвърна Пери. — Не мога точно да ти го обясня, но когато разговарям с някого, мога да си съставя ясна представа, дали ми казва истината или не. Ако гледам Ийвс право в очите и го попитам за Дела, готов съм да се обзаложа, че ще мога да преценя дали ме лъже.
— Добре де, да предположим, че те излъже. Какво ще направиш тогава?
— Ами ще накарам да го арестуват.
— Ще го арестуваш?
— Точно това ще направя — потвърди Мейсън. — Може би не се знае от много хора, но един отделен гражданин има право да арестува друг, когато е извършено сериозно престъпление и той има достатъчно основания да смята, че престъплението е извършено точно от човека, когото е арестувал.
— А ти имаш ли достатъчно основания да смяташ, че е така? — попита Дрейк.
— Ще ги направя достатъчни — уверено каза адвокатът. Пътуваха мълчаливо в продължение на около половин час.
След това Мейсън се обърна към шофьора.
— Ето, в тази отбивка е. Дайте максимално газ, а след това намалете при завоя. Точно след завоя следва доста стръмен участък. Изгасете светлините и спрете в основата на хълма. Ще слезем там.
Колите ускориха скоростта си, а след това шофьорите изключиха двигателите и бавно извиха към планинския хълм.
— Точно така — продължи с указанията си Пери. — А сега изключете фаровете и спрете.
Автомобилите безшумно спряха. Адвокатът веднага слезе, а останалите мъже застанаха в кръг около него.
— Сега продължаваме напред по пътя и вие ще заобиколите къщата от всички страни — каза им Мейсън. — Не стреляйте, освен ако не започнат да стрелят срещу вас. Аз ще вляза вътре. А вие в никакъв случай не позволявайте на когото и да било да напуска къщата. Имам основание да смятам, че едно момиче е отвлечено, а извършителят е мъжът, който в момента е в къщата. Отново ви напомням да не използвате оръжието си, освен ако не сте принудени да го направите. Дори и тогава първо използвайте халосните патрони.
— Да тръгваме — призова ги един от мъжете.
Изкачиха се нагоре по хълма. Мейсън и Дрейк се спряха за миг, за да дадат възможност на останалите да заемат позиция в сенките на дърветата наоколо. В бунгалото бе съвсем тихо и тъмно.
Мейсън погледна часовника си. Когато минаха пет минути, кимна към детектива.
— Хайде, Пол, време е да вървим. Аз ще вляза пръв, а ти ми пази гърба.
— В никакъв случай — възрази той. — По-добре да вървим заедно.
Стъпките им отекнаха тихо по покритата с чакъл пътека. Мейсън се качи по стълбите към вратата на бунгалото и почука. Не последва никакъв отговор. Адвокатът ядосано ритна вратата и опита бравата. Беше заключено.
Веднага пристъпи към близкия прозорец и го освети с фенерчето си, като се опитваше да разгледа вътре.
— Не бива да правиш това, Пери — предупреди го детективът. — Доста е рисковано. Той би могъл да стреля отвътре по светлината и тогава…
— Стига, Пол — прекъсна го Мейсън. — Трябва да се предприеме нещо. — После ритна стъклото на прозореца.
Шумът от счупеното стъкло се разнесе неочаквано силно в тишината на планинската нощ. Мейсън посегна през образувалия се отвор, отвори прозореца, повдигна крак и се прехвърли вътре.
— Идваш ли, Пол? — попита той.
Дрейк се поколеба за миг, но след това се промъкна през прозореца след адвоката.
Мейсън освети с фенерчето си вътрешността на бунгалото, намери ключа за лампата и побърза да я запали.
— Знаеш ли какви неприятности можем да си имаме, ако ни хванат, че вършим всичко това? — попита детективът.
— Знам, но изобщо не ме интересува — отбеляза разсеяно Мейсън. — Ще претърся цялата къща.
Точно това и направиха. В края на претърсването Пери заключи:
— Ясно е, че са се подиграли с нас. Обещанията, че Евелин Уайтинг ще се яви утре на предварителните слушания, са били просто за да се отърват от нас и да не предизвикват подозренията ни. Събрали са си багажа и са изчезнали веднага след като ние сме си тръгнали.