Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— И ти ли мислиш същото като мен? — попита Айра, когато проследи погледа му.
— Не знам какво да мисля — призна Мърсър. — Дали ни е изпреварил някой тази сутрин, за да види катастрофиралия хеликоптер?
— Не видях други следи, освен твоите, но е възможно. Може да са тръгнали веднага щом си се върнал.
— Но какво са правили тук?
Тялото на пилота още бе закопчано с предпазния колан за седалката и изваждането му беше главната причина Мърсър и Айра да отидат там.
— Може би в хеликоптера е имало нещо, което не са искали да бъде открито — предположи Айра.
Мърсър тръгна по стъпките и само след няколко минути се върна.
— Изчезват на петдесетина метра оттук. Снегът ги е затрупал.
— Възможно ли е да е имало тайно промъкнал се пътник?
— И аз това си мислех.
Задната врата на хеликоптера беше затворена, но някой можеше да е излязъл оттам и после отново да я бе затворил, за да прикрие присъствието си.
— Като се имат предвид нараняванията й и шумът на бурята, Аника Клайн вероятно не е чула нищо — каза Айра, оглеждайки вратата. — Но не трябва да се тревожим за това.
— Защо?
— Смяташ ли, че някой още може да е жив тук след Дванайсет часа?
Мърсър се замисли.
— Ако има подходяща екипировка, може, но го чака адски дълъг път.
— Искаш ли да го търсим?
— Не. Той толкова отчаяно е искал да се измъкне, че е изоставил ранена жена. Предлагам да го оставим на мира. Да натоварим пилота и всичко друго, което можем да натъпчем във всъдехода, и да се връщаме в базата.
Четиридесет и пет минути по-късно те бяха готови да тръгнат. Пилотът бе увит в мушама и товарното отделение на всъдехода беше напълнено с кашони с храна, багажа на Аника и нещата, които можеше да им потрябват в лагера. Мърсър седна зад волана, а Айра оглеждаше околността с бинокъл. Не видяха други стъпки или следи от гуми. Ако от хеликоптера наистина се бе измъкнал таен пътник, той не се бе отправил към научноизследователската станция.
Айра остави бинокъла, взе контейнера с пощата, прерови пратките и пликовете, търсейки нещо, адресирано до него, и извади писмо от съпругата си.
— Съжалявам, но за теб няма нищо. Изглежда никой не те обича.
— Провери ли за странни имена? — попита Мърсър. — Не забравяй, че последното писмо за мен бе изпратено от Макс И. Тампон.
— Аха, ето. — Айра извади голям плик. — От Арлингтън, Вирджиния.
— За мен е — рече Мърсър и го попита какво е името на получателя.
— Иска Секс Совца. Приятелят ти е напълно извратен.
— И още как! Отвори го да видим какво е изпратил.
— Потвърждение за абонамент за списание „Плейгърл“, няколко сметки от стриптийз бар във Вашингтон, друг плик от Мюнхен и полицейска глоба за нарушаване на обществения ред.
Мърсър се запита какво има в плика от Германия и реши да накара Айра да го отвори, но си спомни за загадъчното съобщение по електронната поща, което бе получил, преди да замине за Исландия. Това сигурно бяха материалите, които адвокатът бе обещал да изпрати от името на неназования си клиент. Прецени, че ще е най-добре да го отвори, когато остане сам.
— Когато комуникациите бъдат възстановени, ще се обадя на полицията в Арлингтън, за да докладвам, че Хари се е настанил незаконно в дома ми. Ще му дам да разбере, старият негодник!
— Жестоко!
— Ако знаеш какви глупости е вършил през годините, ще разбереш колко е луд.
В лагера ги чакаше тълпа. Не всички бяха щастливи, че ги виждат. Вернер Кьониг и Грета Шмид стояха настрана от другите и се мръщеха. Най-отпред в групата, която ги посрещна, стояха Марти Бишоп и съвзелата се Аника Клайн.
— Няма да им казваме за стъпките — рече Мърсър и изключи двигателя.
— Ако разберат колко тайни имаме, ще започнат да ни завиждат — отбеляза Айра.
Мърсър отвори вратата.
— Поща.
Грета Шмид разблъска тълпата и застана пред него.
— За втори път взимате превозно средство без разрешение — троснато каза тя.
— Това означава, че два пъти съм свършил вашата работа — усмихна се подигравателно Мърсър и забеляза, че отново не Кьониг, а Шмид е ядосана най-много от отлъчването, и се запита кой точно ръководи експедицията.
— Успокой се, за Бога! — рече Марти. — Снощи той спаси живота на доктор Клайн.
— Знам, но тук има правила. Трябва да се спазва дисциплината. Ще докладвам за вас на Топографското дружество с препоръка незабавно да бъдете отстранени от експедицията. Това не е място за каубойски изпълнения. — Грета Шмид гневно се обърна и си тръгна.
— Спасителната ти операция не беше препоръчителна, но е високо оценена. — Вернер стисна ръката на Мърсър, когато Грета се отдалечи от тях. — Мисля, че няма да мога Да й попреча да заповяда да ви изтеглят. Съжалявам.