Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби направи реверанс. Значи това беше Оливър Кромуел. Зле облечен, помисли тя, в много прост костюм с лоша кройка и от лоша материя. Ризата му бе изцапана, на яката имаше петно от кръв.
— Добре дошла, лейди Гранвил — каза той с лек поклон.
Имаше стържещ глас, физиономията му беше доста зачервена и според Фийби — подута. Запита се дали не е пиян. Със сигурност изглеждаше доста невзрачен в сравнение с Катон. Тя свали шапката си и остана да стои в неловка поза, не можейки да реши какво да прави след това.
— Нямаме с какво да почетем една дама — продължи генералът, — но все пак заповядайте на масата. Предполагам, че нямате нищо против да вечеряте с нас.
— Да, прегладнели сме. — Катон взе наметалото и шапката на Фийби и ги хвърли на един стол до огнището, преди да я побутне леко към масата. — Господа, представям ви съпругата си.
Той тръгна след нея към масата. Мъжете се надигаха от пейката и кимваха на Фийби, а тя отвръщаше с плахи реверанси.
— Седнете, лейди Гранвил. — Един добре изглеждащ джентълмен, доста по-възрастен от останалите и облечен с безупречен стил, донесе табуретка и я сложи при ъгъла на масата. — Ще ни извините за липсата на добри маниери, но тук е военен лагер и не сме свикнали на изискана компания.
Той се усмихна, посочвайки с жест към табуретката.
— Това е генерал лорд Феърфакс — каза Катон. — Седни, Фийби. Когато се навечеряш, ще потърся къде да спиш.
За ужас на Фийби той се отдалечи от нея веднага щом й осигури чиния с месо от печено прасе сукалче и купчина варени картофи с масло, комат хляб и калаена чаша с вино. Седна на една от дългите пейки на известно разстояние от нея и скоро бе увлечен в оживен разговор. След това никой повече не й обръщаше внимание.
Фийби се хранеше, заслушана в гълчавата на гласовете и избухващите от време на време смехове. Чувстваше се едновременно пренебрегната и съвсем не на място. Разбра защо на Катон никак не му се искаше да я довежда тук, но си пожела да не я беше изоставял така.
От време на време Катон й хвърляше по един бърз поглед, удовлетворен, че поне веднъж тя се държи прилично, храни се, без да говори, и не прави опит да привлича нечие внимание. Мъжете около масата съзнателно не й обръщаха внимание, знаейки колко неудобно трябва да се чувства тя сред тях. Основният проблем беше къде ще я настанят да спи. Той сви вежди, разбърквайки зеленчуковата супа в чинията си.
Фийби бе довършила месото, но беше още гладна, а богатата миризма на зеленчуковата супа я изкушаваше непреодолимо. Огромният супник обаче сякаш бе спрял окончателно при Катон. Тя се опита да го погледне многозначително, но той бе потънал в оживен разговор за коне, който явно го интересуваше много повече, отколкото желанията на съпругата му.
Тя се поколеба една секунда, после вдигна брадичка и стана от табуретката си. Неколцина мъже я изгледаха учудено, когато заобиколи масата и се озова при Катон и супника.
— Какво има? — запита Катон, смръщвайки недоволно вежди.
— Може ли малко супа?
И тя отвърна на смръщването му с леко повдигане на брадичката.
Молбата не беше неразумна, въпреки че бе причинила това, което той се стремеше да избегне, и сега всички я гледаха.
— Седни — нареди той с рязка нотка в гласа. Отмести се малко на пейката и я прихвана през кръста.
— Няма достатъчно купи и лъжици, затова ще трябва да използваш моите. — Напълни отново купата си и й я предаде заедно с лъжицата. — Яж колкото искаш, аз ще изям останалото. После ще потърся къде да спиш.
Той искаше тя да побърза и Фийби се подчини. Не мислеше, че ще може да издържи още няколко минути в тази неудобна ситуация. Дори близостта на Катон не й помагаше, а нетърпението, което той излъчваше, не й позволи да се наслади на супата.
Тя остави лъжицата настрана и каза:
— Свърших, благодаря, милорд.
— Добре. Да се качваме.
Той бързо стана от пейката и й помогна да се изправи.
— Лека нощ, лейди Гранвил. Вярвам, че няма да ви обезпокоим много — каза Кромуел. — Някои от нас доста шумят насън.
Неколцина мъже се изсмяха, други се изкикотиха сподавено. Какво трябваше да означава това?
— Желая ви лека нощ, джентълмени — и Фийби направи лек реверанс към всички.
Последва Катон през помещението към една тясна стълба в далечния му край. Разбра какво означават коментарите на Кромуел, когато стигнаха на горния етаж. Това беше едно дълго помещение под покрива, цялото в одъри и кожени постелки.