Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Ах! Неблагодарник и глупак!
След това Стас започна да размишлява колко по-трудно и по-неприятно ще стане пътуването им без Кали, а работата не е тежка. Да пои конете и да ги спъва през нощта… да опъва палатката, да прави зерибе, да се грижи по време на пътуването за хранителните запаси и дисагите с багажа, да дере убитите животни и да нарязва месото — всичко това, поради отсъствието на младия негър, щеше да се стовари върху него, а той си знаеше сам, че за някои работи, като например дрането на животните, нямаше никакво понятие.
— Ех! Няма как — рече си той, — трябва!
В това време слънцето се показа на хоризонта и — както става край тропиците — денят настъпи изведнъж. Малко по-късно водата за миене, която Меа беше приготвила за момичето за през нощта, започна да се плиска, което означаваше, че Нели е станала и се облича. След малко тя се показа, вече облечена, но с гребен в ръката и с още бухнали коси.
— А Саба? — попита.
— Още го няма.
Устните на момичето веднага започнаха да треперят.
— Може да се върне — каза Стас. — Нали си спомняш, че в пустинята понякога го нямаше по два дни, след това винаги ни догонваше.
— Ти каза, че ще отидеш да го търсиш? …
— Не мога.
— Защо, Сташек?
— Защото не мога да те оставя в прулома само с Меа.
— А Кали?
— Кали го няма.
И той млъкна, без сам да знае дали да й каже цялата истина, но понеже случилото се не можеше да остане скрито, помисли си, че ще е по-добре да й каже веднага.
— Кали взел меча на Гебхър — каза той — и нощес отишъл нанякъде. Кой знае дали не е избягал. Негрите често постъпват така дори с цената на собствената си гибел. Съжалявам го. Но той може би ще разбере, че е извършил глупост и…
Думите му бяха прекъснати от радостния лай на Саба, който изпълни целия прулом. Нели хвърли гребена на земята и искаше да изтича, за да го посрещне, ала я възпряха тръните на зерибата .
Стас започна бързо да ги разхвърля; докато отвори изход, и най-напред се появи Саба, а след него Кали, целият сияещ и мокър от росата като след най-силен дъжд.
Огромна радост обзе двете деца и когато Кали, без да може да си поеме дъх,г се намери зад плета на зерибата Нели метна белите си ръчички върху черната му шия и го прегърна с все сила.
А той рече:
— Кали не иска вижда бейби плаче, затова Кали намерил куче.
— Кали е добър! — отговори Стас, потупвайки го по рамото. — А не се ли страхуваше да не срещнеш в нощта някой лъв или пантера?
— Кали се бои, но Кали тръгна — отговори момчето. Тези думи спечелиха още повече сърцата на двете деца.
По молба на Нели Стас извади от един вързоп стъклен гердан, който им даде при заминаването от Омдурман гъркът Калиополи, и украси с него чудесната шия на Кали, а той, ощастливен от подаръка, с голяма гордост веднага погледна Меа и каза:
— Меа няма гердан, Кали има, защото Кали е от „голям свят“.
Така беше възнаградена саможертвата на черното момче. А пък Саба получи много строго мъмрене и за втори път от времето на службата си при Нели разбра, че е лош и ако още веднъж направи подобно нещо, ще го водят вързан като малко кученце. Той слушаше, мърдайки по доста двусмислен начин с опашка. Ала Нели твърдеше, че по очите му личи как се срамува и сигурно се е изчервил, но това не може да се види само защото муцуната му е покрита с козина.
След това имаше закуска, състояща се от диви смокини и от бут на гну, а през време на закуската Кали разказваше своите приключения. Стас превеждаше на английски на Нели, която не разбираше езика кисвахили. Оказало се, че биволът е избягал далеч. На Кали му било трудно да намери дирята, тъй като нощта била безлунна. За щастие, преди два дни бе валяло и земята не била много твърда, благодарение на което копитата на тежкото животно отпечатвали в нея следи. Кали ги търсел с помощта на пръстите на краката си и вървял дълго. Накрая биволът паднал и сигурно е паднал мъртъв, защото нямало никакви следи от борба между него и Саба. Когато Кали го намерил, Саба вече бил изял по-голямата част от предната плешка на бивола и въпреки че повече не можел да яде, не позволявал да се приближат до месото две хиени и десетина чакали, които стояли наоколо в очакване по-силният хищник да завърши пира и да се отдалечи.