Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Момчето се оплакваше, че кучето ръмжало и срещу него, но тогава той го заплашил с гнева на великия господар’ н на бейби, след това го хванал за нашийника и го оттеглил от бивола, като го пуснал едва в прулома.
С това приключи разказът за нощните приключения на Кали, след което всички се качиха на конете и тръгнаха в добро настроение по-нататък.
Единствено дългоногата Меа, макар да бе тиха и покорна, поглеждаше завистливо гердана на младия негър, нашийника на Саба и си мислеше с тъга в душата:
„Те и двамата са от «голям свят», а аз имам само пиринчена халка на единия крак“.
XXIV
Следващите три дни пътуваха все през прулома и непрекъснато нагоре. Дните бяха предимно знойни, а нощите или хладни, или задушни. Наближаваше дъждовният период. Тук и там на хоризонта се показваха облаци, бели като мляко, но дълбоки и кълбести. В някои посоки вече се забелязваха дъждовни струи и далечни небесни дъги. На третия ден сутринта един такъв облак се пръсна над главите им също като бъчва, на която е паднал обръчът, и ги намокри с топъл и обилен, но за късмет краткотраен дъжд. След това времето стана отново хубаво и можеха да продължат пътуването си.
Отново се появиха толкова много токачки, че Стас стреляше по тях, без да слиза от коня, и уби пет, което беше предостатъчно, за да се нахранят един път дори заедно със Саба. Пътуването в освежения въздух не беше мъчително, а изобилието на животни и вода премахваше опасността от глад и жажда. Въобще всичко вървеше по-леко, отколкото очакваха, затова Стас винаги беше в добро настроение и като пътуваше близо до момичето, разговаряше с него весело, а понякога и се шегуваше:
— Знаеш ли какво, Нели — каза той, когато спряха за малко конете под едно огромно хлебно дърво, от което Кали и Меа късаха грамадни, плодове, подобни на пъпеши, — понякога ми се струва, че аз съм странствуващ рицар.
— Какво е това странствуващ рицар? — попита Нели, като обърна към него прелестната си главичка.
— Много, много отдавна, в средните векове, имало такива рицари, които пътували по света и търсели приключения. Воювали с великани и змейове и знаеш ли, всеки си имал своя дама, за която се грижел и която защищавал.
— Аз такава дама ли съм?
Стас помисли малко, след това каза:
— Не. Ти си още малка за това. Онези са били все големи.
И дори през ум не му мина, че нито един странствуващ рицар не е направил толкова много за своята дама, колкото той за малката си сестричка — просто му се струваше, че това, което правеше, е нещо съвсем естествено.
Ала Нели се почувствува засегната от неговите думи и като издаде напред устни, каза с навъсено личице:
— А веднъж в пустинята ми каза, че съм постъпила като тринайсетгодишна! Да, да!
— Е, но само веднъж. А ти си още на осем години.
— Но след десет години ще стана на осемнайсет!
— Голяма работа! А аз ще бъда надвайсет и четири! На такава възраст човек не мисли за никакви дами, защото си има други грижи на главата. Това е ясно.
— А какво ще правиш?
— Ще стана инженер или моряк, или пък ако има в Полша война, ще отида да се бия, както баща ми.
Тя попита неспокойно:
— Но ще се върнеш ли в Порт Саид?
— Най-напред там трябва да се върнем двамата.
— При татко! — отговори момичето.
И очите му се замъглиха от мъка. Но, за щастие, в момента прелетя ято прелестни сиви папагали с розови глави и розови криле отдолу. Децата веднага забравиха за предишния разговор и започнаха да следят с очи техния полет.
Ятото зави над кичурите еуфорбии и кацна върху растящите недалеко смокинови дървета, от чиито клони се разнесоха гласове, наподобяващи шумно съвещание или разправия.
— Това са папагалите, които най-лесно се учат да говорят — каза Стас. — Когато се спрем някъде за по-дълго време, ще ти хвана един.
— О, Сташек! Благодаря! — отвърна с радост Нели. — Ще се казва Дейзи …
През това време Меа и Кали бяха набрали плодове от хлебното дърво, бяха натоварили конете с тях и малкият керван продължи пътя си. Следобед отново започна да се заоблачава и от време на време се изливаха краткотрайни дъждове, които изпълваха с вода всички пукнатини и вдлъбнатини на земята.
Кали предричаше голям порой и Стас си помисли, че пруломът, който все повече се стесняваше, няма да бъде твърде безопасен подслон за през нощта, защото може да се превърне в поток. Затова реши да нощуват на високото, което зарадва Нели още повече, тъй като изпратеният на оглед Кали се върна и заяви, че наблизо има горичка с различни дървета, а в нея — много малки маймунки, не толкова грозни и зли като павианите, които срещаха досега.