Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Обадих се по телефона, казаха ми, че Борис Абрамович е в болница. По телевизията съобщиха, че нещо се контузил, както се возел на снегоход. Така и не успях да поговоря с него — после той отлетя за Швейцария на лечение.
Едва някъде през март, два дена преди свалянето на Черномирдин, в събота отидох във вилата на Березовски. Казах му: „Борис Абрамович, наредиха ми да ви убия.“ Той възкликна: „Ти с всичкия си ли си? Я стига си се шегувал.“ И ме гледа, сякаш съм ненормален. „Сериозно е“ — казах. И му разказах всичко поред.
„А приятелите ти ще го потвърдят ли?“ — попита той. „Не знам, не съм ги питал. Но мисля, че ще го потвърдят.“ Той каза: „Иди при генералния прокурор. Още утре.“ — „Не мисля, че трябва да го уведомяваме. Скуратов е бивш кагебист. Каквото му каже Ковальов, това ще направи“ — започнах да го разубеждавам аз. „А какво предлагаш?“ — „Да отидете при Ковальов. Защо трябва да се вдига шум? Каква е нашата задача — да вдигаме шум или да останете жив? И спешно да проверите кой стои зад това нареждане. — Бях сигурен, че Березовски изобщо не е потрябвал на Камишников. — Нашата задача е да установим кой е възложил това на Камишников. Той действа или по нареждане на ръководството, или по външна поръчка, за пари.“
— Ти просто си искал да уточниш дали това е външна, или държавна поръчка?
— Беше важно да го разбера — заради ответните действия. И настоявах той да се види с Ковальов.
„А мога ли да се позова на теб?“ — попита Березовски. „Разбира се, че как иначе? Ако не се позовете на мен, откъде сте научили? Как директорът ще издаде нареждане за Управлението по собствената сигурност, ако няма източник?“
След няколко дена Березовски отиде при Ковальов и буквално един час по-късно той ме извика. Седеше зад бюрото облечен в коженото си палто — явно бързаше за някъде, беше петък. И ми каза: „Посети ме Березовски и ми каза за нареждането да бъде убит, вярно ли е?“ Отговорих: „Да, вярно е.“
Още преди Березовски да отиде при Ковальов, бях говорил с Шебалин и Понкин готови ли са да потвърдят всичко? Те се съгласиха. Тримата бяхме ходили при Березовски и те бяха потвърдили.
— Чакай малко. Шебалин е старши офицер, както и ти. И не ти е бил подчинен. Нали така?
— Точно така. Но той беше присъствал на съвещанието на 27 декември и беше чул нареждането на Камишников. Затова отидох при него и той се съгласи.
Записахме разговора си с Березовски. Защо ли? Може и да не беше хубаво, но казах на Березовски: „Запишете всичко това със скрита камера.“ Защото знаех ако се започне сериозно разследване, ще започнат да притискат хората и те ще започнат да отричат. Смятам, че съм чист пред всички, защото и аз бях на онзи запис.
После стана точно така — започнаха да притискат колегите. Понкин ми каза: „Ти си имаш свой живот, аз — свой.“ Шебалин започна просто да лъже. (А на записа всички бяха казали открито, че ФСБ се е превърнала в банда, че се занимава с поръчкови престъпления.)
И ето че Ковальов ме пита: „А ти сигурен ли си, че чу точно това — може той да се е пошегувал?“ — „Не бях сам — казвам — и никой не прие думите му като шега.“
Тогава Ковальов не ми поиска писмен доклад, нищо не ми поиска. „Добре, върви сега. После ще се видим и ще си поговорим.“ В сряда ми се обади вкъщи (бях болен): „Можеш ли да дойдеш?“ Предложих му: „Ако искате, ще дойда с всички останали, които присъстваха. Може да дойде и Гусак, Хохолков му е давал същото нареждане.“
Отидохме кабинета на Ковальов: аз, Гусак, Латишонок, Понкин и Шебалин — и всичко му разказахме. Ковальов няколко пъти попита: „Записахте ли това на диктофон или не? Такива неща трябва да се записват.“
— А ти каза ли му, че Березовски е направил видеозапис?
— Не, не можех да предвидя ответните действия. Та аз се чувствах като на война и се придвижвах предпазливо. На никого не казах за записа. Дори в съда. Защото знаех, че те може да унищожат всичко. Сега разбирам, че съм постъпил правилно.
Ковальов попита: „Какво предлагате?“ И тогава аз казах: „Управлението за собствената сигурност трябва да започне разработка по Камишников и да провери Хохолков. Да научи кой стои зад всичко това. Защото самите те нямат мотив. Второ: предлагам да повторим разговора с Камишников. Мога например да отида при него и да кажа: «Ето ме, обмислих всичко и съм готов.»“ И да документираме този разговор.
Ковальов се опасяваше, че Березовски ще вдигне скандал. Казвам му — няма да вдигне никакъв скандал. На него шум не му трябва, трябва му сигурност. И проблемът да се разнищи обективно.