Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
„Но нали разбираш, трябва време, за да се подготви заповедта.“ — „Какво време? Ето, сега напишете заповедта на ръка. Назначаваме комисия, започваме работа. Ако комисията реши, че сме излъгали, ще напуснем веднага, ще си подадем оставките и ще се махнем. И тогава можете да ни арестувате. А ако се разбере, че казваме истината, да си отидат онези, другите.“
Ковальов: „Не, първо вие няма да идете в прокуратурата, а после ние ще назначим комисия.“ Ние: „Не, обратното.“ Ковальов: „Добре, трябва да си помисля. Но засега не отивайте в прокуратурата. Ще ви дам отговор следобед.“
Така съвещанието приключи и ние си отидохме в отдела. Към два-три часа ми се обадиха от прокуратурата. Човекът се представи: „Генерал Анисимов, началник на Управлението по надзор над ФСБ“ — и ме покани да дам обяснения.
Отидох при Гусак: „Вече ме викат. Какво каза Ковальов? Ще има ли комисия или не?“ Гусак се обади на Ковальов, той отговори: „Почакайте, засега не отивайте.“ Гусак беше в паника: „Николай Дмитриевич, те вече тръгват…“
Събрахме се: аз, Шебалин, Понкин и Латишонок — и тръгнахме за прокуратурата. Влизаме при Анисимов, той вика следовател: „Заведете ги в различни кабинети и ги разпитайте.“ Мен остави в своя кабинет. Насреща ми полковник Минченко, началник на отдела. Започнаха да ме разпитват, разказах им всичко. И то не само за нареждането да убия Березовски, а и за Джабраилов, и за Трепашкин — всичко, което знаех. Разказах също как Хохолков навремето ми беше поставил задача да измъкна онези пари за наркотици от престъпния бос Нанаеца.
Анисимов попита: „И ще подпишеш ли всичко това?“ Кимнах. „Да — казва, синко. Когато бях лейтенант, аз водех делото срещу Судоплатов. Оттогава не бях чувал нищо подобно. Ела утре, ще съставим протокол и ти ще го подпишеш. Или няма да го подпишеш.“
На другия ден отидох в прокуратурата. Подписах. След известно време се обаждам и питам: „Какво става с нашето заявление?“ Анисимов: „Образувано е предварително производство.“
Беше образувано предварително производство по факта за превишаване на длъжностните пълномощия и злоупотреба с тях от страна на ръководството на УРПО при ФСБ на Русия. След това то бе предадено в Следственото управление на Главната военна прокуратура.
— Никога няма да повярвам, че през това време Березовски не е дърпал всички конци, не е използвал всичките си връзки — Юмашев, Савостянов, Дяченко, — за да се разправи с Хохолков и Камишников.
— Сигурно ги е използвал. Обаче е факт, че нищо не постигна — защото делото беше прекратено. Но и ФСБ не дремеше. Във вестник „Сегодня“ излезе статия, в която ме обвиняваха в десет убийства и петнайсет въоръжени грабежа. Обади ми се Березовски и ме попита: „Вярно ли е това?“ Казвам: „Не.“ И тогава той ми каза: „Току-що излизам от Савостянов, където той ми направи «очна ставка» с Ковальов. Ковальов ме посъветва да ти нямам много доверие. «Ние — казва — имаме информация, че Литвиненко се е занимавал с убийства.» Попитах го: «А вие, Борис Абрамович?» — Аз му казах: «Николай Дмитриевич, не Литвиненко се е занимавал с убийства, а Гусак. И ще бъде грехота да го обвинявате, защото го е правил по ваша заповед.»“
На другия ден ме срещна Гусак и ме попита: „Ти ли си казал на Березовски за дагестанците?“ — „Да. А ти откъде знаеш?“ — „Вчера Ковальов ми каза, че Березовски му се оплакал от мен. Предупреждавам те, това са сериозни неща, там има конкретни трупове, а не някакви си митични заповеди. Ако го изтърсиш и другаде, вече другояче ще си приказваме с тебе.“
Отговорих му: „Виж какво, Саша. Не е хубаво, дето обикаляш и придумваш момчетата да се отрекат от показанията си. Шантажираш. Ако ти имаш от какво да се страхуваш, това си е твой проблем. Настъпил е часът на истината и всеки сам ще отговаря за делата си.“
— В края на юли Ковальов беше свален и на негово място беше назначен приятелят на Березовски Путин. Това не помогнали?
— Първо, Березовски се сближи с Путин много по-късно, през 1999-а. Ако Путин изобщо е имал приятел, това беше Пал Палич Бородин, на когото е бил заместник, преди да дойде във ФСБ. Второ, както показаха последвалите събития, не е бил чак такъв приятел на Березовски. И трето, Путин беше нов човек, той не е искал, а сигурно не е и можел веднага да се нахвърли на двама генерали, които държаха в ръцете си цялата ФСБ. Директорите идват и си отиват, а професионалистите остават по местата си. Можел ли е той, второстепенният подполковник, да управлява ФСБ? Та това наистина е хидра и няма в Държавна сигурност човек, който да знае какво всъщност има в края на всяко пипало. Директорът на ФСБ, разбира се, знае какви подразделения съществуват, но не познава докрай техните възможности! Схема за управление на тази хидра просто не съществува, трансмисиите са прекъснати.