Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Как, само за една нощ? Та това е многосериен филм!
— Успяхме. Защото перспективата ни беше Лефортово. Гусак разказа как са му наредили да отвлече Джабраилов, аз — как ми наредиха да убия Березовски, Понкин как е работил по задачата за Тейтъм. Освен това аз разказах кой е убил Листев цитирах целия си разговор с Трофимов. Четири месеца по-късно, след нашата пресконференция, Доренко наистина излъчваше този филм като екшън. Спечелихме дори зрителите на рейтинговия сериал „Никита“.
— Обаче Доренко пострада.
— Да, свалиха го от ефир. Бяха излъчени две или три серии, а останалото го забраниха.
— Ясно е защо Шебалин не е дошъл при Доренко — нали ти каза, че е бил провокатор, и телевизионният запис не е бил удобен за неговата мисия. Но изобщо не разбирам защо Гусак е дошъл с вас. От твоя разказ излиза, че той не може да бъде заподозрян в чистота на помислите. Освен това се е ползвал с доверието на Ковальов и Хохолков, помагал им е да те „вербуват“, придумвал те е да се отречеш от обвиненията. Защо е дошъл да се запише при Доренко?
— Мисля, че се е паникьосал, когато чу, че на другия ден ще ни арестуват. Или пък изведнъж е решил, че Березовски и Доренко са по-силни от Хохолков и Камишников. С една дума, не си е направил добре сметката. И именно това го погуби. Сигурен съм, че Хохолков го е смятал за свой човек, докато не е научил за записа при Доренко.
„Саша, вие загубихте“
А на сутринта след снимките отидохме при Ковальов — целият отдел. Там присъстваше генерал-лейтенант Лисков, помощникът на Ковальов. Както научих по-късно, разговорът ни е бил заснет със скрита камера. Лисков е седял с гръб към камерата, а Ковальов встрани от нея — те не са се виждали, а целият ни отдел беше настанен срещу тях и така са ни снимали.
— Целият седми отдел? Колко души прави това?
— Гусак, Шебалин, Шчеглов, Понкин, Бадвей, Скрябин, Ермолов, Соловей, Шевчук, Круглов, Латишонок. Всички освен Енин.
— И всички потвърдиха ли обвиненията ти?
— Да.
— Гледал ли си тази касета?
— Не съм виждал касетата. Но ми казаха, че генералите са я гледали и са се възмущавали от нашата наглост. Ковальов започна с приказките, че чуждестранните спецслужби водели неуморна работа по разрушаване на нашите правоохранителни органи и ФСБ, системно и всячески се мъчели да ги дискредитират. С това се занимавали Англия, САЩ, страните от НАТО, както и Израел. Речта му продължи двайсет минути. Заобиколени сме били плътно от врагове, а имало хора, които не разбирали, че наливат вода в мелницата на западните спецслужби, или пък били свързани с тях…
Когато свърши, станах аз: „Николай Дмитриевич, аз не съм агент нито на израелската, нито на американската спецслужба. Не бих искал да се впускам в политика. Обаче мога да ви обясня точно с какво се занимават някои наши генерали. И то ще ви го обясня подробно, ще цитирам конкретни епизоди на престъпна дейност.“
Ковальов завъртя глава: „Не ми трябват твоите обяснения. Днес трябва да ви извикат във военната прокуратура, за да обясните там своите докладни. Бих ви помолил (обърна се към мен) да кажете в прокуратурата, че такова нещо изобщо не е имало, че Камишников не е казвал нищо подобно. И така всичко ще утихне. Нали разбирате какъв удар по Системата е това?“
„Не мога да се отрека от думите си и да лъжа в прокуратурата“ — отговорих.
Лисков предложи: „Може да се каже другояче. Че да, Камишников го е казал, но не като нареждане, а като шега. Нелепа шега и толкоз.“ Възмутих се: „Каква ти шега! Това беше заповед. Защо трябва да лъжа? Няма да го направя.“
И тогава Ковальов каза: „Александър, та ние можем да те тикнем в Лефортово, нали знаеш.“ — „А за какво?“ — „Ами ще проучим биографията ти, все ще се намери нещо — усмихна се той. — Но ние не искаме това. Защото това, което правите вие, нанася удар на органите. Нещата трябва да се уталожат. Защо трябва да изнасяме на показ кирливи ризи?“
И аз предложих: „Добре. Разбирам, че това ще бъде удар по органите, и предлагам следното: назначете комисия и изчистете ситуацията вътре в органите. В комисията трябва да влязат не само хора, предложени от вас, но и такива, които ще изберем ние. Ние познаваме честни генерали, които ще отсъдят правилно — кой крив, кой прав.“
Ковальов се съгласи: „Добре. Не ходете в прокуратурата, а ние ще назначим комисия.“ Отказвам: „Не, първо вие назначете комисия и тогава ние няма да отидем в прокуратурата.“