Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Разбрах, че Гусак казва истината, а Ковальов лъже. Замита следите. Като професионалист, като ченге разбрах, че си имам работа с престъпници. Тогава ми стана ясно, че поръчката не е дошла „на черно“, а отгоре. И че Ковальов е знаел за нея. Иначе щеше спокойно да свърши необходимото.
Тогава разбрах, че и над Березовски, и над мен, и над моите подчинени е надвиснала реална опасност. Обадих се на Березовски и му казах: „Борис Абрамович, предадени сме.“ И му разказах, че Ковальов е уведомил Хохолков и сега ще започне разправата с нас.
— И тогава ли не се страхуваше от подслушване?
— Защо да ме е страх? Вече бях тръгнал в открита битка.
— Направо от кабинета си ли му се обади?
— Не, от къщи.
— Но нали телефонът ти се подслушваше?
— Да, вече разбирах, че телефонът ми се подслушва. Но не мислех за това. Не защото нямаше накъде да отстъпвам. Винаги има пролука. Да отида при Ковальов, да падна на колене… Щяха да ме натирят в някой градски отдел на Московското управление за две-три години. Но бях взел решението да отида до край.
Беше ми извънредно обидно, че са ни предали. И преди сме били предавани, но от дребни риби. А сега знаех, че ни предават от най-високите етажи. Излизаше, че всички ние, оперативните работници, сме пешки и глупаци. Рискуваме живота си ден и нощ, по нас стрелят, нападат ни, а началството ни смята за идиоти. Ринат пари и изобщо не им пука за държавата, за сигурността и за престъпността.
Обадих се на Березовски, срещнахме се. Той каза: „Ходих при първия заместник-началник на президентската администрация Савостянов и той помоли да отидете при него.“
Глава 7
БУНТ НА КОРАБА
Утре ще ви арестуват
Отидохме при Савостянов четиримата: аз, Шебалин, Латишонок, Понкин. Всички, които бяхме участвали в съвещанието на 27 декември. Помолиха ни да напишем докладни и ни изпратиха в съседния кабинет…
— В Кремъл ли стана това?
— Не, в президентската администрация, на Стария площад. Седнахме. Шебалин пита: „Какво ще пишем?“ Тогава за пръв път го заподозрях, че е провокатор. Ако бяхме писали като под диктовка, едно и също, щяха да ни обвинят в сговор. (Добре познавах оперативната работа.) Затова веднага усетих провокацията: „Витя, всеки ще пише това, което е чул. И ако някой не е чул думите на Камишников, няма да пише за тях. Това е въпрос на съвест и чест на всеки офицер. Сядаме в различни краища на стаята и пишем каквото сме чули.“ Написахме и предадохме докладните.
Савостянов ги е предал в Главната военна прокуратура, в Управлението по надзор над органите за държавна сигурност, на началника на управлението генерал Анисимов. Интересно е, че веднага щом тези докладни бяха написани, телефонът ми звънна. Обаждаха се от поликлиниката на ФСБ, викаха ме на медицинска комисия. „Разбирате ли, хората, които са ходили в Чечения, в течение на една година се преглеждат от невропатолог.“ Обясних, че е минало повече от година оттогава. И не отидох. Тогава ми се обадиха отгоре и казаха: „Викат ви в поликлиниката, защо не отивате?“
Така и не отидох при невропатолога, защото знаех: от неговия кабинет щяха да ме закарат право в психиатрична клиника.
След няколко дена се обади Шебалин. Помоли спешно да отида у тях. Бил му на гости Василишчев — началник-отдела по собствената сигурност при ФАПСИ. Шебалин ми каза, че сега се водела голяма битка между директора на ФАПСИ Старовойтов и директора на ФСБ Ковальов. На мястото на Старовойтов искали да поставят друг човек. С една дума, сражение. А пък хората от ФАПСИ разузнали, че скандалът започва във ФСБ, и започнали да подслушват Ковальов. Василишчев каза: „Подслушвахме Ковальов и научихме, че всички ви викат на съвещание в десет часа и там може да ви арестуват.“
А предишната вечер бях говорил по телефона с Ковальов и директорът ни беше извикал всички на съвещание. Това стана в събота. А в неделя Василишчев ми казва: „Решили са да ви вкарат в Лефортово. Казвам ти, за да сте в течение.“
Започнахме да мислим какво да правим. Василишчев предложи да запишем касета и да я дадем във ФАПСИ, на Старовойтов. Беше ясно, че смятат да ни използват в битката срещу ръководството на ФСБ. Но за какво ми трябваше да се набърквам в тези конфликти между спецслужбите? Аз исках да открия истината. За мен беше важно да науча кой стои зад Камишников, кой е искал да убия Березовски…
Все пак реших да запиша нашия разказ. Само че трябваше да го направи журналист. Обадих се на известния телевизионен водещ Доренко. Беше вече към дванайсет часа през нощта. Срещнахме се посред нощ: аз, Гусак и Понкин. Шебалин в последния момент отказа да дойде. Разказахме всичко на Доренко. Бяха записани четири касети.