Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
После Ковальов помоли всички да излезем, а Гусак да остане. И след десетина минути той излезе и каза, че директорът ни моли да забравим за всичко това и да се откажем от тази идея. Инак всички ще си имат големи неприятности, защото не бива спецслужбите да се дискредитират.
„Директорът е много недоволен, задето си казал всичко на Березовски. Каза, че това е предателство спрямо интересите на спецслужбата. Отишъл си и си изтърсил всичко пред странично лице.“
Останах като гръмнат: „Всъщност предателство е, дето спецслужбите искаха да очистим Березовски.“
„Е, ти прекрасно знаеш — смотолеви Гусак, — че провеждаме какви ли не мероприятия, но не може всичко да се съобщава на странично лице.“
Сякаш жертвите бяха странични лица.
— На теб известно ли ти е в какви точно „какви ли не“ мероприятия е участвал Гусак? Спомена ми за ликвидирането на Тейтъм?
— За Тейтъм научих по-късно, когато започна следствието. Когато колегите се уплашиха и започнаха да се отричат от показанията си. И най-много — Гусак. Тогава го попитах: „Саня, от какво толкова те е страх?“ — „Разбираш ли, хора изчезват безследно. Можеш ли да схванеш, че това значи край за мен? — Той беше в паника. — Трябва да забравим за всичко това, да се отречем от показанията си, за да няма никакво следствие.“
На другия ден, както научих, Ковальов повикал Хохолков и двамата се съвещавали за нещо половин ден. Същия ден телефонът ми бил поставен под контрол. А по отношение на Гусак започнаха служебно разследване.
— Но вие още не сте били предприели никакви действия. Защо са започнали разследване?
— Мисля, че започнаха да ни притискат, за да ни сплашат. И да подготвят Гусак за ролята на необходимата жертва, за всеки случай. Или и едното, и другото. Като повод за служебно разследване послужи фактът, че навремето заместник-началникът на управлението генерал-майор Макаричев дал нареждане на Гусак да разтури павилиончетата за алкохол в едно градче в Подмосковието. Макаричев се занимавал с нелегална доставка на водка от Кабардино-Балкария и някакви конкуренти пречели на бизнеса му. Трябвало да ги прегази и дал нареждането на Гусак. Формулирал заданието така: тези хора са свързани с чеченските бунтовници и получените пари отиват в Чечения. Така се правеше обикновено: пишеха, че еди-коя си фирма трябва да се разтури, защото чеченските бунтовници я използват за печелене на пари за тероризъм. И фирмата се унищожаваше като паричен канал на чеченските терористи.
А служебното разследване бе започнато във връзка с обстоятелството, че Гусак беше предал тези материали за водката в Главното управление на вътрешните работи за Московска област. Извъртяха нещата така, уж Гусак бил издал на милицията сведения, представляващи държавна тайна.
— Как е възможно някакви павилиони за алкохол да представляват държавна тайна?
— Финансирали чеченците — това била държавната тайна. Гусак се възмущаваше какви ти сведения, каква ти тайна! Обикновени павилиони за алкохол… А привечер го извикаха при Хохолков. След малко ми се обади и каза: „Хохолков моли да дойдеш. Трябва да решим въпроса с Абрамич, тъй че да не се вдига шум.“ Попитах го: „А откъде е научил за това Хохолков? Саша, нали директорът каза — на никого нито дума.“
Гусак отговори, че ще се обади пак, и затвори. Тогава аз се обадих на директора на ФСБ по оперативната връзка: „Николай Дмитриевич…“
— По оперативната връзка ли? Какво е това?
— Има една специална, оперативна връзка — закрита, честотна.
— По нея те свързват незабавно, така ли?
— По нея те свързва дежурният. Но е закрита, можеш да говориш каквото си искаш, невъзможно е да се подслуша.
— Дори спецслужбите ли?
— Спецслужбите могат да я подслушват, но не и странични лица. ФАПСИ може да я подслуша… Казах на Ковальов:
„Николай Дмитриевич, водихме с вас един разговор. Вие обещахте, че Управлението за собствената сигурност ще започне разследване на Камишников и Хохолков по повод на техните намерения по отношение на Березовски. Но нали това трябва да става негласно. Помолихте да не казваме на никого. Откъде е научил Хохолков?“
Ковальов каза: „Сега ще попитам откъде е научил, аз не съм му казвал.“ След пет минути ми се обади: „Казал му е Гусак. Не ходи при Хохолков.“
След трийсетина минути Гусак дойде в отдела и аз го попитах: „Саша, защо си казал на Хохолков за разговора ни с Ковальов? Нали това беше заповед на директора, а ти си издал на обект на Управлението за собствената сигурност информация, че по него се работи, та това е предателство.“ Гусак отговори: „Казал му е самият Ковальов. А на мен Хохолков ми каза: «Саша, ти трябва да прикриеш директора.»“ Явно беше разбрал, че ако се вдигне скандал, него ще направят необходимата жертва.