Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Тогава Гусак, както и аз, работеше в ОУ при АТЦ и двамата с Миронов са оформили този случай на рекет като заплаха за терористичен акт срещу Семичастни-баща. Какво точно се е случило не знам, но Гусак е провел операцията и тя е завършила с пет трупа.
Поръчката за олигарха
— Прозрението те е споходило в момента, когато са ти наредили да убиеш Березовски. Не някой си Иванов, Петров или Сидоров, а Березовски. Мисля, че именно тук е най-деликатният момент. Нали Березовски е имал мотив да скалъпи цялата тази история. А пък ти си „прозрял“ и си започнал да „разобличаваш“ спецслужбите по негова поръчка.
— Не е така. Освен Березовски имаше още два случая, за които ние дадохме показания в прокуратурата и после говорихме на пресконференцията. Но Березовски е най-гръмкото име от трите и хората не обърнаха внимание на другите. На теб например говори ли ти нещо името Трепашкин?
— Трепашкин ли?
— През есента на 1997 година, когато току-що бяхме преместени в УРПО, при мен дойде началникът на отдела Гусак и каза: „Има един Трепашкин, трябва да го намерим. Той е бивш служител на ФСБ, не си е предал удостоверението и ходи да взривява павилиони за алкохол, така печели. Това удостоверение трябва да се изземе.“ Казвам: „Добре. А къде работи той?“ Гусак отговаря: „В данъчната полиция.“ Учудих се: „Как така в данъчната полиция? И никой не може да го намери? А какъв е там?“ — „Началник на следствения отдел.“
„Саша — казвам, — а не ти ли се вижда смешно, че началникът на следствения отдел в Данъчна полиция на Московска област взривява павилиони за алкохол с удостоверение от ФСБ? Ако е за рекет, по-добре да го прави с удостоверение от данъчната полиция. С него може да прибира пари не от павилиони, ами от заводи за алкохол. И как е възможно да не си връща удостоверението? Нали си има началник, който може да му нареди да върне удостоверението.“
Гусак се почуди малко какво да ми каже. „Виж сега, Саша, тук въпросът е деликатен, не исках да ти казвам. Трепашкин е подал съдебен иск срещу ръководството, срещу Ковальов. И той лично помоли да вземем мерки.“ — „Какви мерки има предвид?“ — „Ами с една дума, Саша, трябва да му се запуши устата. Отишъл е в един вестник, дал е интервю, трябва да му подхвърлим нещо или да го вкараме на топло.“
Слязохме в отдел „Кадри“. Показаха ми личното дело, снимка, на която той беше още млад, с чин старши лейтенант… Симпатична, приятна физиономия. Оказа се, че Трепашкин е работил над десет години в Следственото управление при КГБ. Издигнал се е едва ли не до началник на следствен отдел.
Казвам: „Слушай, ти майтап ли си правиш с мен — как ще подхвърля пистолет на следовател? Той веднага ще провали работата.“ Гусак се съгласи: „Да, и аз мисля така. Знаеш ли, дай просто да го опаткаме и край. Какво ще се занимаваме с него? Работата е от ясна по-ясна: отишли сме за удостоверението, а той е оказал съпротива — и сме го застреляли. Само в никакъв случай да не се разбере, че сме от ФСБ.“
„Саня, ама ти разбираш ли — та той е подал съдебен иск! — упорството на Гусак ме смайваше. — Та той е специално охранявано от държавата лице. Ако научи някой какво сме направили с него, какво ще стане с нас? Нали те там си имат Управление по собствената сигурност.“
„Слушай — изгуби търпение Гусак, — там всичко е уредено. И изобщо, ти разбираш ли защо ни преместиха тук всичките? Какво, не си ли разбрал? Ние сме поръчков отдел. Длъжни сме да решаваме проблемите на ръководството. Ти разбираш ли каква чест ни е оказана? Ама не, само задаваш въпроси. Хайде, мисли. Давам ти за помощници Шчеглов, Шебалин и Понкин.“
— Нямаше как, започнах да разработвам Трепашкин. Да проучвам досието му, да изяснявам обкръжението му, да разговарям с хората и т.н. И колкото повече неща научавах за него, толкова по-симпатичен ми ставаше. И аз реших, че няма да „вземам мерки“ срещу него, някак ще „забравя“ това задание, ще го вкарам в девета глуха.
По-късно, когато се запознах с Трепашкин, той ми каза какво се случило с него. Докато работел във ФСБ, разобличил чеченска група, която се занимавала с рекет, убийства и незаконна търговия с оръжие. И без да се рови в „тънкостите“ на проблема, задържал самолет с оръжие, който нелегално отлитал за Чечения. А зад тези доставки стоял някой от високите етажи. И го изгонили.
Трепашкин написал заявление до Елцин, обърнал се към съда, отишъл във вестник. По повод на това интервю дори събрали колегията на ФСБ, съвещавали се какво да правят, как да му запушат устата. Скалъпили материали, че Трепашкин бил изнудвал за пари някой си гражданин Писяков. Намерили някакъв човек, докарали го в Москва от Санкт Петербург, започнали да събират „доказателства“. После се опитали да изфабрикуват материали, че той бил разгласил сведения, представляващи държавна тайна. От цялата работа излизаше, че държавната тайна е, че Трепашкин е бивш подполковник от спецслужбите. Трепашкин все пак спечели съдебното дело.