Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Именно заданието да запушиш устата на Трепашкин ли пробуди у теб първите съмнения?
— Да. Тогава казах на Гусак, че това е сложен случай, не се знае докъде може да ни докара и ми трябва време, за да се оправя с него. И той ме остави на мира. А аз се замислих.
А след една седмица — пак. Поставиха ни задача да отвлечем известния бизнесмен Умар Джабраилов, за да освободим от чеченски плен наши офицери… Просто така, в открит текст.
— Официално ли ви наредиха да отвлечете Джабраилов?
— Да, за да вземем пари срещу него и да откупим офицерите. Без пари никой не би ни върнал офицерите срещу Джабраилов.
— Кой ви постави тази задача?
— Ръководството на управлението. Генерал Хохолков и неговият заместник Макаричев.
— Ти чу ли това с ушите си?
— Стана така. Аз доста се занимавах с издирване на заложници. Дори бях разработил цяла система и, общо взето, минавах за специалист по тази материя. И веднъж Гусак ме покани в кабинета си, където се провеждаше съвещание. Присъстваха Бавдей, Гусак, Понкин, Шебалин и Шчеглов.
Гусак ме попита: „Саша, как може да бъде отвлечен човек, така че да не го намерят?“
Учудих се: „Защо, решили сте да отвличате някого ли?“
Тогава Гусак ми каза, че му е поставена задачата да отвлече Джабраилов.
Те подслушвали телефона на Джабраилов. Водели външно наблюдение. Местонахождението му било установено. С това се занимавал Понкин. Разполагал с всичко, отнасящо се до Джабраилов. Пак той предложил да отвлекат не Умар, а по-малкия му брат Хюсеин. Според чеченските обичаи братът непременно щял да плати за по-малкия си брат. И отвличането щяло да стане по-лесно — самият Джабраилов бил охраняван от наета от него милиция.
Обясних им как да отвлекат човек, без да ги хванат. Спомних си случаи, когато ние бяхме попадали в безизходица и издирванията ни не бяха давали резултат.
Извършителят на отвличането не бива да знае къде ще бъде скрит отвлеченият. Хората, които го охраняват, не бива да бъдат в контакт с човека, който иска откупа. Знам, че в такъв случай нито милицията, нито моите колеги никога не биха задържали човека, който иска откупа, докато не установят със сигурност къде се намира заложникът. Затова им казах, че ако отвлеченият се намира на едно място, а човекът, който иска откупа — на друго, а и никога не би казал къде се намира заложникът (просто не знае къде е той), той никога няма да бъде задържан, инак заложникът ще бъде убит.
— С една дума, ако спецслужбите вземат заложник, практически не е възможно той да бъде открит, защото те знаят всички тънкости на тази работа? И най-важното — знаят кой ще ги търси.
— Да, разбира се, не е възможно да го открият — дори да задържат човека, който иска откупа. Спецслужбите ще измъкнат своя човек, а заложникът ще загине. Освен това препоръчах на Гусак да проведат мероприятието съвместно с трети отдел на РУОП. Защото с освобождаване на заложници по онова време в Москва се занимаваше именно това подразделение. Бяха се специализирали по заявители и заложници. Беше ясно, че ще го търси само този отдел. И трябваше да работят съвместно: да внедрят свой човек при тях. Така щяха да имат оперативен работник, който напълно да контролира хода на издирването.
— Излиза, че на практика ти си помагал да се разработи престъпление?
— Да, помагах в разработката на престъпление, за което съжалявам и за което по-късно съобщих в прокуратурата. За щастие то не се състоя. Не крия, че по нареждане на моето ръководство обясних как трябва да се направи всичко това. По-късно присъствах на още едно съвещание, когато при нас дойдоха служители от силовия отдел — всъщност именно те трябваше да осъществят отвличането според нашата разработка. Отвличането трябваше да стане по време на концерта на Махмуд Есамбаев, на който Джабраилов бил поканен. Научили го чрез подслушването на телефонните му разговори.
Служителите от силовия отдел питат: „Пази го милиция. Как да постъпим с тях? Та те имат автомати.“
Ръководството казва: „Без церемонии с ченгетата. Да не са охранявали тоя чеченец.“
— Заповедта устна ли беше или писмена?
— Устна, разбира се. Кой издава такива заповеди писмено?
— Да отвлекат човек, при което да не се церемонят с ченгетата, които го охраняват?
— Да. А при отвличането на Умар имаше и още една хитринка. Хохолков каза, че сега той бил заподозрян в убийството на американеца Пол Тейтъм. А Тейтъм имал роднина, който искал да си отмъсти. Ние отвличаме Умар, получаваме парите, а при издирването ще отработваме като основна версия отмъщение от страна на американеца.