Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Тя трепна. Дали принц Джон не се бе върнал, за да прогони годеника й и да я омъжи за Дьо Ла Вил?
Монджой трябва да бе усетил страха й, защото тихо се засмя.
— Спокойно, госпожице, не е принцът. Виждате ли флаговете, които се развяват на вятъра! Цветовете на Аквитания. Кралицата-майка ни е дошла на гости.
— Елеонор! — с облекчение въздъхна Кет. Не бе успяла да се добере до Лондон, но кралицата майка сама идваше при нея.
Те навлязоха в двора, където дузина прислужници се въртяха около конете и колите с багаж или бързаха нанякъде, нарамили сандъци, торби или бурета. Кет нетърпеливо се извърна, все още в прегръдката на Монджой.
— Пуснете ме да сляза! Елеонор е тук! Има толкова много работа…
— Няма да се отделяте от мен и веднага ще се оженим, госпожице!
— Но кралицата майка…
— … ще разбере. — Той скочи от седлото, пое я на ръце и я свали на земята.
— Не мога да се омъжа така!
— Мили Боже, искате още отлагате церемонията ли? Ще застанете мигновено пред олтара, пък ако трябва и гола, така както майка ви е родила!
— Наистина ли, това звучи забавно! — долетя благ, мелодичен глас. Двамата се извърнаха и видяха Елеонор да приближава към тях.
Катрин не знаеше възрастта на тази жена, но предполагаше, че е най-малко около шестдесетте. Въпреки това бе хубавица. Вървеше с леки стъпки, а тъмните й очи грееха. Заговорническата усмивка подхождаше на малките бръчици, които прорязваха лицето й. Не бе трудно да се забележи, че винаги е готова да се присмее на света и самата себе си. Умееше да пази достойнството си, а и животът все още й предлагаше многобройни приятели. Тя въодушевено разпери ръце.
— Катрин, сладка моя! И вие Дамиан, хубав дяволе! Просто е прекрасно да ви видя заедно.
Кет триумфално прегърна кралицата, мислейки:
„Сега ще те сложат на място, Монджой!“
Но той не изглеждаше ни най-малко разтревожен.
— Идвате точно навреме за сватбата ни, Ваше Величество.
— Ах, много се радвам! — Елеонор се усмихна на Кет. — Обичам сватбите. От мен става чудесна кума, не е ли така? — тя видя как Кет пребледня и учудено попита. — Какво има, дете мое? И защо не сте облечена за случая. Може и да е някоя сватба надве-натри, но все пак…
— Ох, аз…
— Катрин бе в гората, за да утоли жаждата си от един поток — смеейки се я прекъсна Дамиан. — Водата тук не й е вкусна.
— О! — Елеонор любопитно разглеждаше Кет. — Сега, Дамиан, ако ми дадете малко време, ще ви помогна при подготовката…
— Тя имаше достатъчно време на разположение, Ваше Величество.
— Но момичето има нужда от подходяща рокля.
— Тя се качи горе, за да се изкъпе и преоблече и внезапно изчезна в гората.
— Ах… — малко объркана сбърчи чело Елеонор, след което обви ръце около Кет. — Нашата домакиня няма да ме остави сама. Това би било неучтиво, не е ли така? — Очевидно Кет си бе глътнала езика и кралицата я притисна към себе си. — Нали не сте забравила маниерите си?
— О, не, Ваше Величество — отвърна Кет, забила поглед в прашната земя на двора.
— Тогава възможно най-бързо ще ви приведа в подходящ вид — все още с ръка върху рамото на Кет, Елеонор я въведе в замъка, който й бе добре познат, тъй като често го бе посещавала, откакто Ричард се възкачи на трона.
В залата за гости цареше оживление. Прислугата бе заета с приготвянето на голямата празнична трапеза. Очевидно никой не допускаше възможността церемонията да не се състои. Мари даваше наставления на Хауърд и когато съзря господарката си, поруменя притеснена. Прислужниците на кралицата все още тичаха насам-натам, заети с внасянето на багажа, който при всичките й пътувания бе огромен.
— Ето я и Мари! — извика Елеонор. — Ела горе колкото е възможно по-бързо, за да направим прическата на господарката ти.
— Да, Ваше Величество! — Мари стори дълбок поклон.
Елеонор бързо поведе Кет нагоре по стълбите към спалнята и веднага след като вратата се затвори след тях, попита без увъртане:
— Какво става тук?
Това бе последният шанс на Кет и той трябваше да бъде използван. Тя се хвърли на колене пред Елеонор и улови ръката й.
— Ох, госпожо! Толкова съм благодарна, че пристигнахте! Моля ви, предотвратете тази женитба!
— Това пък защо? — недоумяващо попита Елеонор.
Кет вдигна глава и срещна погледа на кралицата.
— Защото не мога да се омъжа за този човек! Той е жесток и студен…
— Синът ми Джон би искал да ви ожени за Дьо Ла Вил и за целта има на своя страна не само меча му, неговия и този на рицарите си, но е получил и известна сума пари, от които очевидно постоянно се нуждае — хладно отбеляза Елеонор.
— Да, зная. Но само ако можех да поговоря с Ричард…