Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Или поне така му се струваше. Ним прехапа устна. Но какво ли значеше някакъв си сноп от данни?
Ним замръзна на място. Целият сим — ресторантът, Гарсон, улицата, Жана — беше изчезнал изведнъж, нали? А обикновено те се разпадаха постепенно, с утихването на функциите. Симът беше нещо сложно и не можеше просто да изключи всички завързани интерпластове и да угасне на мига. Но случаят бе безпрецедентен, така че може би тук беше по-различно.
— Свърши ли? Браво! — Президентът го потупа леко по рамото.
Ним се чувстваше уморен и тъжен. Някой ден щеше да му се наложи да обяснява всичко това на Марк. Да изтриеш толкова много работа…
Но Марк и Сибил бяха изчезнали сред тълпата в колизея. Много мъдро от тяхна страна, те не дойдоха на работа и дори не се прибраха в апартаментите си. Бягаха. А с тях бе изчезнал и ренесансът на Джунин, заедно с дима, докато секторът Джунин гореше и се разпадаше в свади и насилие.
Дори и Ним се натъжи. Нахъсаните, страстни разговори за ренесанса. Те търсеха в Жана и Волтер някаква зрелост във вечния спор между Вярата и Разума. Но в края на краищата Империята потисна страстта. Твърде дестабилизиращ фактор.
Разбира се, движението на бракмите също трябваше да бъде смазано докрай. Той бе преровил паметовия комплекс на Марк за състоялия се преди 8000 години дебат. Явно „роботите“ — или каквото беше това — бяха тема, твърде тревожна, за да се повдига в едно рационално общество.
Ним въздъхна. Знаеше, че просто е орязал някакви електрически вериги. Професионалистите никога не го забравяха.
И все пак, беше покъртително. Да види как всичко това изчезва. Как всичко изтича като зрънца дигитален пясък в тайнствения пясъчен часовник на симулираното време.
Рандеву
Р. Данийл Оливо позволи на лицето му да се изпише загриженост и очите му да се присвият. Мърлявата стая като че едвам побираше мрачното му настроение.
И все пак Дорс разчете това като отстъпка, която той й прави. Тя живееше сред човеците и разчиташе на израженията на лицата и езика на телата им — и умишлени, и неволни. Нямаше представа къде си прекарва Оливо по-голямата част от времето. Може би съществуваха достатъчно роботи, че да сформират общество? Тази идея никога не й беше хрумвала. В мига, в който й хрумна, тя се зачуди защо никога досега това не й е минавало през ум. Но сега той заговори…
— Симулациите съвсем мъртви ли са?
Дорс удържа гласа си равен, за да не издаде чувствата й.
— Така изглежда.
— Какви са доказателствата?
— Така вярват в „Артифис асоушиейтс“.
— Човекът, когото наех там, Ним, не е напълно сигурен.
— Той на тебе ли докладва?
— При всяка критична ситуация имам нужда от няколко подкрепления. Трябва да дискредитирам идеята за свободата на бракмите, ренесансът в Джунин — това са дестабилизиращи фактори. Да действам чрез тези симулации ми изглеждаше обещаващ канал. Не бях отчел факта, че днешните компютърни специалисти не са толкова сръчни като онези отпреди петнайсет хиляди години.
Дорс се намръщи.
— Такова ниво на намеса… позволено ли е?
— Спомни си Закона на Зерот.
Тя не си позволи тревогата й да проличи по лицето или в гласа й.
— Според мен симулациите са изтрити.
— Хубаво. Но трябва да сме сигурни.
— Наел съм няколко търсача да намерят следи от тях в Транторската мрежа. Засега нищо.
— Хари знае ли за твоите усилия?
— Разбира се, че не.
Оливо впери поглед в нея.
— Не трябва и да разбира. Ние с тебе трябва не просто да го пазим здрав и читав, че да може да си върши работата. Трябва да го ръководим.
— Чрез измама.
Той бе изпаднал в онзи си маниер, когато нито мигаше, нито — мърдаше с очи. Това я изнервяше.
— Щом се налага.
— Не ми харесва да го мамя.
— Тъкмо обратното — водиш го в правилната посока. Като премълчаваш някои неща.
— Аз… срещам емоционална трудност…
— Блокажи. Много човешко — това е комплимент, да знаеш.
— Бих предпочела да се справям с преки заплахи към Хари. Да го пазя, а не да го мамя.
— Разбира се. — Все още нито усмивка, нито жест. — Но така трябва да бъде. Живеем в най-злокобната епоха в цялата галактическа история.
— И Хари започва да го подозира.
— Възходът на Новия ренесанс на Сарк е още една заплаха, с която можем да се сблъскаме. Но това изкопаване на древни симулации е още по-зле. Размириците в Джунин са само ранен знак за онова, което може да дойде. Подобни изследвания биха довели до разработването на нова раса роботи. Това трябва да се предотврати, ще обърка мисията ни.