Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не ти искам нотариалния акт за земята! Защо ли? Защото никой не иска да я купи, а ако не можеш да я продадеш, тя не струва нищо. На нас ни трябват пари в брой, Карл Лий. Не на мен, за психиатрите.

— Защо?

— Защо ли? — повтори недоумяващо Джейк. — Защо ли?

Защото искам да те опазя по-далеч от газовата камера, а тя е само на сто мили оттук. Никак не е далеч. А за да постигнем това, трябва да убедим съдебните заседатели, че не си бил с всичкия си, когато си застрелял ония. Аз не мога да им го кажа. И ти не можеш да им го кажеш. Затова е необходим психиатър. Специалист. Лекар. А те не работят без пари. Разбра ли?

Карл Лий коленичи и загледа как един паяк лази по прашния мокет. След двайсет дни в ареста и две явявания в съда правораздавателната система му бе дотегнала. Спомняше си часовете и минутите преди убийствата. За какво си мислеше тогава? Разбира се, ония двамата трябваше да умрат. Не съжаляваше в това отношение. Беше ли се замислял обаче за ареста, бедността, адвокатите, психиатрите? Може би, но съвсем бегло. Тези неприятности бяха само странични явления, с които трябваше да се сблъска и изтърпи временно, преди да го освободят. След деянието системата щеше да възбуди съдебно преследване срещу него, да докаже невинността му и да го върне вкъщи при семейството. Щеше да бъде просто и лесно, както и случаят с Лестър, който бе преминал почти безболезнено.

Само че този път системата не работеше. Тя кроеше тайни планове да го хвърли в затвора, да го пречупи, да остави децата му сираци. Изглежда, възнамеряваше на всяка цена да го накаже за нещо, което той смяташе за неизбежно. Сега пък единственият му съюзник настояваше за невъзможното. Адвокатът му искаше немислими неща. Приятелят му бе ядосан и крещеше.

— Намери ги! — викаше Джейк на излизане. — Намери ги от братята и сестрите си, от роднините на Гуен, намери ги от приятелите си, от твоята църква. Но ги намери. И то веднага.

Джейк тресна вратата и напусна ареста.