Тайнственият остров

И наистина маймуните, внезапно обзети кой знае от какъв страх, се опитваха да избягат. Две-три тичаха и се мятаха от прозорец на прозорец ловко като клоуни. Скоро пет-шест маймуни застанаха така, че бяха удобен прицел, и преселниците се примериха спокойно и стреляха. Едните, ранени или убити, паднаха вътре в стаите с пронизителни викове. Други пък скочиха навън, паднаха и се пребиха и малко след това можеше да се предполага, че в Гранитния дом не е останала нито една жива маймуна.

— Ура! — ревна Пенкроф. — Ура! Ура! Ура!

— Стига толкова ура! — каза му Джедеон Спилет.

— Защо? Всички са избити! — отвърна морякът.

— Съгласен съм, но това не е начинът да се приберем у дома.

— Разбира се — обади се инженерът. — Все пак по-добре щеше да бъде…

В същия миг сякаш в отговор на забележката на инженера стълбата се плъзна по прага, разви се и падна долу.

— Ах, кълна се в лулата си! Това е вече много! — извика Пенкроф и погледна Сайръс Смит.

— Наистина много! — промълви инженерът и пръв се втурна към стълбата.

Всичките му другари го последваха и в миг стигнаха вратата.

Претърсиха навсякъде. Никой нямаше в стаите, нито пък в склада, който не беше пострадал от шайката маймуни.

— Ами стълбата? — попита морякът. — Къде е благородникът, който ни я спусна?

Но в същия мит се разнесе вик и една грамадна маймуна, която се беше скрила в коридора, се върна в стаята, подгонена от Наб.

— Ах! Разбойник! — ревна Пенкроф.

Той дигна секирата и щеше да разцепи главата на животното, но Сайръс Смит го спря и му каза:

— Не я убивайте, Пенкроф.

— Какво? Да пожаля тоя мръсник ли?

— Да! Нали той ни хвърли стълбата!

И инженерът каза тия думи с такъв особен глас, че трудно беше да се реши сериозно ли говореше, или не.

При все това хвърлиха се върху маймуната, която се държеше здраво, повалиха я и я вързаха.

Тогава преселниците се приближиха до маймуната и я разгледаха внимателно. Беше орангутан! С други думи, не беше свирепа като бабуина и лекомислена като макака, нито пък с лоши наклонности като павиан. За тия човекоподобни маймуни се разказват толкова случки, които говорят за техния почти човешки ум. Прислужници по домовете, те могат да услужват на масата, да метат стаите, да чистят дрехи, да лъскат обувки, да си служат умело с нож, лъжица и вилица, да пият дори вино… като най-добрия прислужник на два крака без перушина.

Маймуната, която беше вързана в Гранитния дом, беше едър самец, висок шест стъпки, с чудно съразмерно тяло, широки плещи, средна по големина глава, с лицев ъгъл към шестдесет и пет градуса, с кръгъл череп и издаден нос, с гладък, мек и лъскав косъм — с други думи, съвършен представител на човекоподобните маймуни. Очите й, малко по-дребни от човешките очи, бяха умни и живи. Белите й зъби блестяха под мустаците. Тя имаше къдрава кестенява брадичка.

— Хубавеляк! — каза Пенкроф. — Да знаехме езика му, можехме да си поприказваме!

— Надявам се, че ще бъде прекрасен прислужник — добави Хърбърт. — Изглежда млад, лесно ще го обучим и няма да става нужда да го покоряваме със сила, нито пък да му вадим кучешките зъби, както постъпват в такива случаи! Той лесно ще се привърже към господари, които се отнасят добре с него.