Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Аштън стисна утешително рамото й.
— Не се тревожи, любима. Няма да им позволя да те отнемат от мен.
— Как така? — кресна гневно Малкълм. — Вие нямате право да задържате жена ми тук!
— Този въпрос трябва да се реши пред съда — отсече Аштън. — Няма да се откажа от претенциите си без грижливо разследване на фактите. След като Лиарин падна преди три години от кораба ми, не открихме и следа от нея.
Малкълм изсумтя гневно:
— Знаете, че не за пръв път Мисисипи задържа завинаги жертвата си.
— Зная. Въпреки това трябва да съм сигурен, че ще бъде направено всичко, за да се изясни самоличността на Лиарин.
— Лианор — поправи го Робърт Самъртън.
— Ще изпратя пълномощници до родното място на семейството в Англия, както и до Билокси и Ню Орлиънс — рече Аштън. — Да видим какво ще открият те.
— Но подобно разследване може да продължи с месеци! — запротестира Малкълм.
— Все ми е едно колко ще продължи — отвърна остро плантаторът. — Единствената ми грижа е Лиарин. Ако наистина се лъжа, няма да ми остане нищо друго, освен да се примиря с истината. Но ще се подчиня само на нея и на никой друг.
— И вие мислите действително, че дотогава можете да задържите жена ми при себе си? — попита Малкълм, кипнал от гняв.
Аштън се усмихна сдържано.
Осма глава
Слънцето клонеше към хоризонта, където беше погълнато от насъбралите се тъмни облаци. Когато нощта простря черното си наметало над земята, първите светкавици блеснаха недалече, последвани от гръмотевичен тътен. Бурята се приближаваше бавно, носеше се тежко над оловносивия пейзаж, за да се разрази най-после в ранните утринни часове. Това смути съня на Аштън, но господарят на Бел Шен не можеше да упрекне само гръмотевиците за неспокойствието си. Ненавиждаше тясното легло в стаята за гости, в която се беше оттеглил, докато някой съдия стигне до окончателно решение за самоличността на Лиарин. Нито той, нито Лиарин желаеха тази раздяла, но се бяха разбрали засега да спят поотделно, за да спазят благоприличието и да успокоят съвестта на двете стари дами.
Преживяха седмица на неописуеми мъки, защото у Аштън постоянно се надигаше страхът, че Лиарин може да му бъде отнета за втори път. И сега не намираше покой в самотното си легло. Липсваше му топлината на младата жена, когато тя се сгушваше в обятията му; липсваше му тялото й, когато протегнеше посред нощ ръка да го докосне; липсваше му екстазът на любовната прегръдка.
Бушуването на бурята беше като отражение на Аштъновата душа. Една ослепителна светкавица разкъса тъмнината на нощта, мокрите от дъжда стъкла на прозорците светнаха. Острият трясък на гръмотевицата го накара да подскочи с проклятие на уста. Търпението му се беше изчерпало и той скочи от леглото. С дълги, гневни крачки се отправи към банята, пресече я и нахлу в голямата спалня зад нея.
Нова светкавица освети стаята и той видя облечената в бяло фигура в средата на балдахиненото легло. Беше обгърнала с ръце свитите си крака, брадичката й беше опряна на коленете. Тя не изпускаше из очи Аштън, докато той се доближаваше до леглото и когато една нова светкавица разцепи небето, очите й се сведоха към голите му слабини. Очевидната му страст не я уплаши ни най-малко. Тя почака, докато коляното му не допря дюшека. Ръцете му хванаха края на нощницата й и тя вдигна своите, за да я измъкне той през главата. С тиха въздишка се отпусна назад под тежестта му и устните им започнаха да се търсят жадно. Той държеше лицето й с ръце, гледаше дълбоко в очите й и изведнъж забеляза, че косата й беше мокра.
— Къде си била? — попита той учудено.
— Не можех да заспя — прошепна тя — и затова излязох на балкона.
— В този дъжд?
Тя кимна.
— Чувствах се толкова самотна, че почти не го усетих.
Той я целуна по бузата.
— Трябваше да дойдеш при мен.
— Не бях сигурна дали ме искаш.
— Но, любима, нима не знаеш колко много значиш за мен? Как страшно те обичам и желая. Кажи ми как да те убедя в това, което чувства сърцето ми?
— Просто ми го покажи — прошепна тя.
Главата му се наведе над гърдите й, а устата й се отвори в безмълвен вик, когато езикът му започна да гали нежната пъпка. Ръцете му се движеха дръзко и умело по тялото й, докато с пръстите си тя усещаше трепета на мускулите под кожата му. Той повдигна хълбоците й към своите и те се сляха като две същества, предопределени завинаги едно за друго. Неговите страстни, мощни тласъци я отнесоха далеч над проблясващите светлини на предметния свят към място, където в съзнанието й затанцуваха безброй образи. Тогава в спомените й блеснаха внезапно и други моменти на най-пламенно удоволствие, късчета от картина, на която имаше гол мъж, чието лице и фигура постоянно се изплъзваха. Колкото и да се мъчеше, тя не можеше да разпознае лицето в мрака, обаче мъжът беше също тъй смел и страстен като този, с когото лежеше сега в леглото.