Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Общият контрол върху отношенията между СИС и американските сружби в Лондон се осъществяваше от Джек Ийстън и именно от него получих по-голямата част от инструкциите. Аз високо оцених, макар и не без уговорка, познанията му върху всички тънкости на англо-американските отношения. Обаче диапазонът на това сътрудничество беше толкова широк, че надали можеше да се намери поне един отговорен работник в цялата служба, който да не е вземал участие в него, и всеки имаше някакви лични интереси, свързани с моето назначение. Под различни предлози ме канеха на обяд в разните клубове. Разговорите на кафе и порт-вайн бяха на различни теми, но едно бе общото за всички мои „приятели“ — желанието им да си осигурят безплатно пътуване до Америка. Аз не ги разочаровах. Колкото повече посетители ще имам във Вашингтон, толкова повече шпиони ще познавам, а това в последна сметка бе моята цел в живота.

От лаконичните обяснения на Ийстън стана ясно, че пътят ми до Вашингтон вероятно ще бъде трънлив. Трябваше да поема работата от Пийтър Дуайър, който беше прекарал в САЩ няколко години. Познавах го като изключително остроумен човек, но на мене ми предстоеше да науча още много други неща за него. През войната той съумя да реши деликатната задача да установи близки лични отношения с много видни ръководни личности, работещи във ФБР. Благодарение на тези отношения, запазили се и след войната, представителството, на СИС във Вашингтон отдаваше предпочитание на ФБР в ущърб (както мислеха някои) на ЦРУ. Доколкото ФБР, следвайки политиката на примадоната Хувър, проявяваше детска чувствителност към всичко, ксето касаеше ЦРУ, на Дуайър му беше много трудно да запази еднакво отношение към двете организации, без да се подлага на нападки от страна на старите си приятели, обвиняващи го в двуличие. Една от моите задачи бе да наруша това равновесие. ЦРУ и СИС се бяха договорили да си сътрудничат по широк кръг въпроси, което неизбежно означаваше по-тясна всекидневна връзка с ЦРУ, отколкото връзката, която СИС обикновено имаше с ФБР. Разбира се, открито да се признае такова изменение на политиката беше невъзможно. Следователно моята задача се състоеше в това за затвърдя връзките с ЦРУ и да отслабя същите с ФБР, но така, че ФБР да не забележи това. Не ми трябваше Много време, за да разбера неизпълнимостта и абсурдността на този план. Единственият разумен курс беше да се сътрудничи по въпросите, представляващи взаимен интерес, и да не се взема присърце неизбежното раздразнение на сътрудниците на Хувър. Затова трябваше да не се показвам особено умен, тъй като картите не бяха в моя полза. По-добре бе да се правя на глупак й да се извинявам за грешките, който от време на време щеше да ми се налага да правя в моето положение.