Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Страните на Ланет порозовяха, но тя възкликна с пресипнала усмивка:
— Уеб! Не знаех, че си пристигнал. Никой не ни каза, че се очаква да си дойдеш днес.
— Никой и не знаеше.
— Е, добре дошъл вкъщи. — Тонът й бе точно толкова престорен, колкото и усмивката й — ще кажа на мама и татко. Те току-що закусиха, а знам със сигурност, че ще искат да те поздравят.
Веждите на Уеб се повдигнаха иронично:
— Така ли?
— Ще ги доведа — отвърна Ланет и избяга.
— Относно куфара… — Уеб се отпусна на стола и се извърна към Лусинда, която все още седеше на дивана — Къде да го сложа?
— Където пожелаеш — отвърна решително старата жена. — Предишният ти апартамент бе изцяло ремонтиран. Корлис го взе, но ако го искаш, тя може да се премести в друга стая.
Уеб отхвърли предложението с леко поклащане на глава.
— Предполагам, че Глория и Харлан са взели третия апартамент, а Ланет и Грег — четвъртия — Хвърли на Роана непроницаем поглед. — Ти, разбира се, си все още в старата си стая отзад.
Изглежда, представата не му допадаше, но Роана не можеше да разбере защо. Тъй като не знаеше какво да му отговори, тя замълча.
— А Брок е в една от спалните отляво — продължи Лусинда, потвърждавайки предположението му. — Но това не е проблем. Обмислих какво може да се направи и всъщност ще трябва само да свържем две от свободните спални, като отворим врата помежду им и превърнем една от стаите във всекидневна. Може да бъде изпълнено за не повече от седмица.
— Не е необходимо. Ще взема една от спалните отзад. Тази до стаята на Роана ще свърши работа. В нея все още стои леглото с кралски размери, нали?
— Сега всички стаи са с такива легла, освен тази на Роана.
Уеб я погледна изпод вежди.
— Не харесваш ли големите легла?
Мотелското легло, в което се бяха любили, беше обикновено. Беше доста тясно за двама, но когато единият е върху другия, нямаше нужда от повече място. Роана едва овладя изчервяването си.
— Нямам нужда от по-голямо. — Погледна часовника си и с облекчение се изправи, щом видя часа. — Ще трябва да вървя на събранието, а после ще обядвам с управителят на болницата във Флоренция. Ще се върна към три.
Наведе се и целуна сбръчканата буза на Лусинда.
— Карай внимателно — изрече, както винаги, Лусинда.
— Ще внимавам. — Внезапното й тръгване създаваше усещането, че иска да избяга, и от начина, по който я изгледа Уеб, разбра, че и той го бе забелязал.
След обеда Уеб и Лусинда се върнаха в кабинета. Той бе изтърпял престорените прочувствени приветствия на Глория и Харлан, бе пренебрегнал нацупената физиономия на Корлис и лошите й маниери и бе издържал оживената суетня на Танси и Беси. Беше дяволски ясно, че само Роана и Лусинда искат той да се върне. Изглежда, останалата част от семейството желаеше да си бе останал в Аризона. Причината за това бе също толкова явна, всички те се бяха възползвали от Лусинда с години и сега се страхуваха, че Уеб ще ги изрита. Което не беше лоша идея. О, не Глория и Харлан. Не му допадаше да са наоколо, но бяха над седемдесетте, а основанията за нанасянето им в имението, които бе изтъкнал преди десет години пред Роана, сега важаха с още по-голяма сила. Но що се отнася до останалите…
Не възнамеряваше веднага да предприема нещо по въпроса. Не знаеше в подробности живота им и бе много по-лесно да се осведоми за фактите, преди да действа, отколкото после да поправя последствията от едно неправилно решение.
— Предполагам, че искаш да си кажеш думата — изрече решително Лусинда и седна на дивана — Господ ми е свидетел, че го заслужаваш. Това е шансът ти да оставиш миналото зад гърба си, така че действай. Ще седя тук, ще слушам и ще държа устата си затворена.
Както винаги, беше неукротима, помисли си той, но едновременно с това бе отслабнала много. Когато го бе прегърнала, бе усетил изтънелите кости и сухата й старческа кожа. Цветът й не бе никак хубав, а енергичността й не бе същата. Беше разбрал от писмата на Ивон, че напоследък Лусинда не е добре със здравето, но не бе подозирал колко близо е до смъртта. Беше въпрос на месеци. Съмняваше се дали ще доживее до пролетта.
Лусинда се бе превърнала в крайъгълен камък в живота му. Беше го изоставила, когато бе имал нужда от нея, но сега желаеше да посрещне гнева му. Щеше да премери сили с нея, но по дяволите, още не бе готов да го направи! Облегна се на бюрото.
— Ще стигнем и дотам — каза той спокойно, а после продължи разпалено: — Но преди това искам да разбера какво, по дяволите, сте направили всички вие с Роана!