Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той смачка бележката и кръстоса поглед с Октав
— Трябваше да попитате за дължината и ширината. Инструкциите, които той ви даде бяха твърде неопределени. Проектът се оказа прекалено амбициозен за вас, Докторе. По-добре си гледайте сребърния сервиз на Мадам Биенардо, който е напъхан зад една стара бъчва за вино в мазето, или пък златния сервиз на Виконт Венсен, заровен в градината от лудия му дядо…
Октав удари с юмрук по масата и чашите подскочиха, а сребърните лъжички изтракаха на подноса.
— Щом знаете толкова много…
— Зная всичко, Докторе.
Никола си позволи да даде израз на отвращението си.
— Едуар Виляр откри начин да съчетае наука и магия, да създаде уред, който наистина да активира заклинания по поръчка. Изобретенията му бяха толкова сложни, че след инсинуираното обвинение в некромантия, заради което бе обесен, никой друг не успя да ги пресъздаде. Никой, освен вас, както се оказва — устните му се извиха презрително — А вие го използвате да разпитвате мъртъвците къде са заровили семейното сребро, за да можете да се промъкнете обратно и да го изровите…
Октав се изправи рязко, събаряйки стола си, задъхан. Бледото му лице лъщеше от пот.
— Вас какво ви засяга? Вие не сте нищо повече от най-обикновен крадец.
— О, в мен нищо не е обикновено, Докторе.
Думите се изплъзнаха преди да успее да ги спре. Той се нахвърли върху него, защото разбираше, че ако се опита да замаже неволното си изтърваване, така само ще привлече внимание към фразата.
— Ами вампирите? Те да не би да са страничен продукт от процеса, който използвате за да общувате с мъртвите? Ами човекът, който изпитва необходимост да убива точно както някои други пък изпитват необходимост от тази гадост?
Той остави чашата си на масата толкова рязко, че зеленият ликьор се изплиска на покривката.
— И той ли е страничен продукт, или бе привлечен от вас с помощ от него самия? Можете ли да се отървете от него, дори и да ви се иска?
Октав се отдръпна сковано.
— Ако животът ви е скъп, ще стоите настрана от делата ми, Донатиен.
Никола подпря лакти на масата и се усмихна вътрешно. Изчака Октав да положи ръка върху дръжката на бравата и тогава каза:
— Може би не ми е чак толкова отчаяно скъп, както на вас, Докторе. Помислете над това.
Октав застина за миг, отвори рязко вратата и излезе.
Никола му даде няколко секунди аванс, седнал на масата, барабанейки нетърпеливо по ръкохватката на креслото, след което стана и излезе.
Тръгна по задното стълбище, разминавайки се с две плътно забулени жени запътени към любовните си срещи, и слезе в тесния коридор, подминавайки вратите на кухнята, които бълваха ароматни изпарения и изтощен персонал. Спря при гардероба при задния вход, за да си вземе палтото и да даде щедър бакшиш на отзивчивия сервитьор и след това излезе на алеята зад ресторанта. От покритото с облаци почти черно небе ръмеше съвсем слабо и за късмет мъглата вече се разнасяше.
черният кабриолет чакаше в началото на алеята и единият кон тропна нетърпеливо, когато Никола се приближи. На капрата седяха Крак и Девис и Никола разбра, че една част от плана, ако не и повече от една, вече са тръгнали накриво. Той отвори вратата и надникна вътре.
— Е?
Вътре се намираше Мадлин, увита в тъмно наметало.
— Каретата на Октав е под една лампа, точно пред парадния вход на Сердуни. Там е толкова тъпкано с хора, че ако приберем кочияша сега, може със същия успех да го направим на сцената на Гран Опера по време на третото действие на Ирагон, — докладва му тя раздразнена от обстоятелствата — Но аз го огледах добре.
Никола изруга. Знаех си, че това ще е проблем на тази улица. Нищо не можеше да направи.
— В такъв случай ще го направите в хотела, ако се върне там — каза и се вмъкна в тясната кабина, затваряйки малката врата.
Прозорците нямаха стъкла, което бе нормално за този вид транспорт, а и помагаше да се вижда по-добре из тъмните улици.
— Там ще е по-лесно — съгласи се Мадлин.
Тя започна да се преоблича за следващата част от плана като махна неугледната шапка и я напъха в чантата между краката си. Наметалото се разтвори и разкри, че вече беше облечена в тъмен мъжки костюм. Наметалото го бе закривало изцяло, а широкополата шапка й беше позволила да проследи каретата на Октав без никой да й обърне внимание.
— Подплаши ли Октав? — попита, изваждайки от чантата сгънат балтон.
— Той вече беше подплашен.
Никола се смести възможно най-встрани, за да й направи място и погледна през прозореца, въпреки че стената на алеята закриваше напълно изгледа към парадния вход на Лусод. Крак и Девис чакаха сигнал от мъжа, застанал отсреща на улицата.