Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Съперничество за френския престол

До средата на 20-те години на XVI в. крал на Франция е Луи ХIII. Ала силата, която стои зад него, човекът, предопределящ политиката на страната, е кардинал Ришельо, пръв министър на Луи XIII, останал в историята като въплъщение на макиавелизма и на политическата обиграност. Не е изключено обаче той да е играл и друга роля.

Докато Ришельо постига във Франция невиждана дотогава стабилност, останала Европа и по-точно Германия е опустошавана от пожара на Трийсетгодишната война. По начало тя не избухва по религиозни причини, ала силите бързо се поляризират: от едната страна са фанатизирано католическите Испания и Австрия, а от другата — протестантските войски на Швеция и на малките германски княжества, включително Рейнски Пфалц, чиито владетели, курфюрст Фридрих и съпругата му Елизабет Стюарт, живеят в изгнание в Хага. Фридрих и съюзниците му на бойното поле са подкрепяни и подпомагани от мислители и автори розенкройцери и в континентална Европа, и в Англия.

През 1633 г. кардинал Ришельо започва да провежда дръзка и наглед невероятна политика: включва в Трийсетгодишната война и Франция, но не на страната, на която би могло да се очаква. Като кардинал пренебрегва верските си задължения, за да наложи надмощието на Франция в Европа. Опитва се да неутрализира Австрия и Испания, които открай време застрашават сигурността на страната му, както и да разруши хегемонията, извоювана преди повече от столетие от испанците в някогашните владения на Меровингите: Холандия и част от днешна Лотарингия. Вследствие на това Европа е смаяна от безпрецедентните действия на католическия кардинал, управляващ католическа държава и въпреки това изпратил католически части да се бият на страната на протестантите — срещу други католици. Нито един историк досега дори не е намеквал, че Ришельо е розенкройцер. Той обаче едва ли е могъл да направи нещо друго, с което така безусловно да застане на страната на розенкройцерите и да спечели тяхното благоразположение.

Междувременно Лотарингите отново проявяват, макар и не открито, апетити към френския престол. Този път претендент е Гастон Орлеански, по-малък брат на Луи XIII. Самият той не е от династията на Лотарингите. През 1632 г. обаче се оженва за сестрата на херцога на Лотарингия. Тоест, по майчина линия във вените на наследника му ще тече кръвта на Лотарингите и ако Гастон се възкачи на престола, те ще управляват Франция след едно поколение. Тази мисъл е достатъчна, та той да си спечели подкрепа. Сред поддръжниците на Гастон открихме човек, на когото вече се бяхме натъквали: Шарл, херцог на Гиз, ученик на младия Робърт Флъд и мъж на Анриет-Катерин дьо Жоайоз, владетелка на Куиза и Арк, където е гробът, еднакъв с този върху картината на Пусен.

Опитите Гастон да измести Луи от престола се провалят, но времето е на страната на Гастон или най-малкото на неговите потомци, понеже Луи XIII и Ана Австрийска нямат деца. Според мълвата кралят е хомосексуалист или импотентен, и наистина, има сведения, че от аутопсията след смъртта му се установява, че той не е можел да има деца. През 1638 г. обаче след двайсет и три годишен брак Ана Австрийска най-неочаквано ражда момче. По онова време, пък и днес малцина вярват, че баща на детето е кралят. Според историците от онова време, пък и според по-късни летописци баща е кардинал Ришельо или някой негов човек, например неговото протеже и наследник на кардиналския пост Мазарини. Има слухове, че след смъртта на Луи XIII Мазарини и Ана Австрийска дори се оженват тайно.