Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Главата му бе тупнала в пухкавия карамелов пай. Ив провери пулса, но не го усети. Кожата му бе изстинала. Като предполагаем час на смъртта определи един и петнайсет, с разлика до два часа.
— Джоузеф Файнщайн — изрецитира тя примирено. — Мъжки пол, приблизително на сто и петнайсет години. Няма следи от насилие, по тялото няма белези.
Тя се наведе по-близо, вгледа се в изненаданите втренчени очи на Джо, помириса пая. След като свърши с предварителните записки, тя се върна да отмени Ханеси и да разпита вдовицата на починалия.
Беше вече полунощ, когато успя да се пъхне в леглото си. Изтощението я повали на мига. Искаше да потъне в забрава.
Не трябва да сънуваш, заповяда се тя. Тази нощ трябва да се отпуснеш. Вече затваряше очи, когато видя лампичката на телефона да премигва.
— Върви по дяволите, който и да си! — промърмори тя, след това придърпа чаршафа върху голите си рамене и включи връзката.
— Лейтенант — образът на Рурк й се усмихна. — Събудих ли те?
— Щеше да ме събудиш, ако се беше обадил след пет минути. — Тя превключи линията, защото се чуваше шум от въздушно смущение. — Предполагам, пристигнал си благополучно?
— Да, така е. Малко закъснях. Мислех си, че мога да те хвана, преди да си легнеш.
— И защо си мислиш така?
— Защото обичам да те гледам. — Усмивката изчезна от лицето му и той се загледа в нея.
— Какво има, Ив?
Откъде да започна, мислеше си тя, но сви рамене.
— Беше дълъг ден, който свърши с това, че един от наемателите ти се е задавил със среднощната си закуска. Паднал по очи в карамелов пай.
— Предполагам, че има и по-лоши начини да напуснеш този свят. — Той обърна главата си и каза нещо на някого. Ив видя, че някаква жена се появи зад Рурк и бързо изчезна. — Току-що освободих асистентката си — обясни той. — Исках да бъда сам, за да попитам дали имаш нещо под чаршафа.
Тя погледна надолу и повдигна вежди.
— Май да.
— Защо не се съблечеш?
— Няма да задоволявам похотливите ти желания със сеанси от разстояние, Рурк. Използвай въображението си.
— Това и правя. Представям си какво ще направя следващия път, стига да се добера до теб. Съветвам те да си починеш, лейтенант.
Тя искаше да се усмихне, но не успя.
— Рурк, ще трябва да поговорим, когато се върнеш.
— И това ще свършим. Разговорите с теб винаги са ме стимулирали, Ив. Сега заспивай.
— Да, това ще направя. До скоро, Рурк.
— Мисли за мен, Ив.
Той прекъсна връзката, но остана загледан в черния монитор. Имаше нещо в очите й, помисли си той. Вече познаваше изражението й и можеше да долови чувствата, дори когато са прикрити.
Онова, което прочете в очите й, бе тревога.
Обърна стола и се взря в обсипания със звезди небосклон. Беше прекалено далеч от нея и можеше само да се чуди какво ли става.
И да се чуди защо тя означаваше толкова много за него.
Глава тринайсета
Обезсърчена, Ив изчете внимателно доклада от търсенето. Нямаше никакви данни за сейфа на Шарън Деблас.
Сейф на нейно име не бе открит в Ню Йорк, нито в Ню Джързи или Кънектикът. Нямаше в Източен Вашингтон, нито във Вирджиния.
Използвала е сейф под наем, помисли си Ив. Водила си е дневници и ги е криела на място, откъдето да може да ги вземе бързо и безопасно.
Ив беше сигурна, че в тези дневници ще открие мотива за убийството.
Не искаше да губи времето на Фийни, затова продължи търсенето сама. Започна с Пенсилвания, а оттам — на запад и север към границите с Канада и Квебек. Отне й почти два пъти повече време, отколкото би било необходимо на Фийни, а накрая пак остана с празни ръце.
После продължи на юг към Мериланд и Флорида. Машината й забръмча шумно от претоварването. Тя изруга. Закле се, че колкото и да не й се ще да се разправя с бюрократите, ще поиска нова машина, стига тази да издържи още едно разследване.
Не защото хранеше някаква надежда, а по-скоро от инат, Ив провери Средния запад и се насочи към Скалистите планини.
Била си много хитра, Шарън, мислеше тя, докато на екрана един след друг се нижеха отрицателните резултати. Твърде хитра и това неизбежно ти е донесло неприятности. Не е можело да напуснеш нито страната, нито планетата, без да минеш през щателна митническа проверка. А и защо да ходиш толкова далеч. Можело е да ти дотрябват спешно.
Щом майка ти е знаела, че си водиш дневници, това вероятно е било известно и на много други хора. Разправяла си за това наляво-надясно, защото ти е харесвало да притесняваш хората. Същевременно обаче си била спокойна, защото си знаела, че дневниците са скрити на някое сигурно място.