Екстаз в смъртта

— Няма нищо. — Ив погледна към психотерапевта, който притискаше ръка към сърцето си и с удоволствие позираше пред фотоапаратите и телевизионните камери. — Тъпак! — промърмори и пъхна ръце в джобовете си. Необходима й беше още минута, за да се овладее напълно. — Не успях да й попреча, Пийбоди! Не можах да открия правилния бутон.

— Понякога бутонът липсва.

— Нещо я е накарало да стигне до там — промълви Ив. — Следователно би трябвало да има начин да я разубедя.

— Съжалявам. Познавахте я, нали?

— Да, запознаха ме с нея на някакво празненство, но само толкова. Не бяхме близки приятелки. — Опитваше се да забрави случилото се, но смъртта, независимо как бе настъпила, винаги я разстройваше, караше я да се чувства виновна. — Да видим какво може да се направи тук. Успя ли да се свържеш с Фийни?

— Да. Той изолира видеотелефоните на жертвата и заяви, че лично ще прослуша записите. Събрах цялата информация за госпожица Дивейн, но нямах време да се запозная с нея.

Двете се отправиха към кабинета. През стъклената стена се виждаше Рабит, който седеше с глава, отпусната между коленете си.

— Направи ми една услуга, Пийбоди. Предай този лигльо на някой униформен полицай, който да запише официалните му показания. В момента нямам нерви за него. Искам да бъде забранен достъпа до кабинета. Ще се опитаме да разберем какво я е подтикнало към тази отчаяна постъпка.

Пийбоди се подчини. След като изведе Рабит, тя запечати външните врати.

— Готово, лейтенант.

— Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така?

— Много пъти, лейтенант — усмихнато изрече Пийбоди, надявайки се да разведри атмосферата.

— Голяма хитруша си. — Ив въздъхна. — Включи записващото устройство.

— Включено е.

— И така, да се опитаме да възпроизведем случилото се. Съриз е дошла рано, нервирана е. Рабит твърди, че се притеснявала заради някакво дело, заведено срещу вестника. Искам подробности за това дело. — Докато говореше, тя се разхождаше из кабинета, опитвайки се да запомни всяка подробност. Не пропусна да забележи стилизираните бронзови скулптори, изобразяващи митологични същества. Плътният килим беше небесносин, бюрото бе в розови тонове и лъщеше като огледало. Мебелите бяха в същия цвят. В огромна урна от кована мед бяха засадени екзотични цвята, в двете саксии — красиви дръвчета.

Ив се приближи до бюрото и извади от чантата си картата със специалния код, осигуряващ й достъп до всякакви компютри. Интересуваше се кога за последен път Съриз е използвала своя компютър.